Тадеуш Доленга-Мостович (1898-1939) е полски писател, журналист и сценарист, чиято вечна класика „Знахар” ще ви накара да изтръпнете пред превратностите на живота и намирането на смисъл все пак да бъде живян.

Вдъхновяващата история на главния герой професор Вилчур, макар и написана преди повече от 70 години, продължава да звучи актуално и до днес. Причината се крие в това, че книгата  засяга темите за човещината, отзивчивостта, съпричастността към чуждата мъка и болка и способността да се дава незаслужена прошка. Писателят успява майсторски да въвлече читателя в динамичното развитие на действието и съдбата на знаменития хирург Вилчур и трудностите, пред които е изправен. Героят ще ви убеди, че „на света има повече несправедливост, отколкото справедливост” и въпреки това трябва да се научим да прощаваме, за да съумеем да се съхраним.

Ето и някои от посланията, които Т. Доленга-Мостович отправя на читателите чрез своя роман:

1.„Вярата е балон, от който въздухът рано или късно ще излезе”

2.”В дъното на всяка трагедия е глупостта

3.”… съдбата вечно подхвърля на пътя ми разни жертви на чувствата”

 4.”За любовта най-доброто лекарство е почтеността”

 5.”Животът внушава на хората разни мисли…”

 6.”… щастието трае, докато човек може да го цени. А хората ценят само онова, което са придобили трудно”

 7.”… съществува някаква йерархия, че човешките стойности и способности имат различни степени…”

 8.”Човек може да обича само когато уважава”

 9.”Природата така е устроена, че онова, което е непотребно, се самоунищожава”

 10.”Съзнанието понякога е най-голямата инквизиция”

 11.”Човек, ако иска да научи нещо, трябва да страда”

 12.”Възрастта не е само въпрос на време, но и на развоя на индивида в същото това време, въпрос на постиженията на индивида вътре в него и извън него. Въпрос на умственото му и духовно съзряване, въпрос на общественото положение”

 

P.S. Тръпнете да разберете коя ще бъде следващата ни книга на месеца? Елате ни на гости през януари и ще разберете!