Горещо е! А е само 24 май. Лятото подрани. Улиците и магазините са пълни с народ. Правят се последни задъхани приготволения за абитуриенските балове.

Семейство Папунчеви не остава назад от суетнята. Костюмът на любимия единствен син виси на закачалката, обкичен с всички необходими аксесоари: вратовръзка в тон бонбон, кърпичка на точки и най-важното – дебел златен ланец, абсолютен хит на баловете.

И тази година родителите изтеглиха тлъсти заеми и продадоха що дето имаха, за да могат домашните им любимци да накичат хилавите си вратлета със споменатото украшение.

Разбира се, семейство Папунчеви остана в крак с модата – синът трябваше да има от всичко по много, за да видят хората колко добре си поминуват.

От сутринта в малкия панелен апартамент на последния етаж се вихри трескава дейност. Почти всичко е готово, остават да се свършат някои дребни неща. Но, силно развълнувани, всички се лутат и сноват наляво-надясно и това допълнително усложнява обстановката.

–  Къде ми е машата? – крещи от банята госпожа Папунчева, облечена в розовия си празничен  халат. Бузите й са леко поруменели – все пак синът й приключва със средното си образование, а това не се случва всеки ден.

–  Къде ми е сакото? – мърмори господин Папунчев и тропа шумно с чехлите си.

–  Къде са ми зъбите? – фъфли баба Пенка от другия край на жилището и потропва с бастуна си по теракота.

Всеки търси нещо, всеки се бута. Пълна лудница! На обяд едва успяват да се съберат на семеен съвет, за да уточнят оставащите детайли и, между другото, да похапнат набързо. Час и половина по-късно, след кратък следобен сън, членовете на семейството се измъкват от стаите си и започват приготволенията за празника…

Но преди да станем свидетели на тържественото им събитие, нека ви запознаем с всеки от героите на настоящата история. Започваме с…

Вечният любовник

Главата на семейството – Стоян Папунчев, бе майстор-автомонтьор, познат в целия град обаче не толкова с майсторлъка си, колкото със завишените сметки за услугите си. Все пак, пресметливостта и лакомията се оказаха полезни качества. Те му помогнаха да натрупа добър капитал, който го караше да се чувства някакси като буржоа.

Всъщност, Стоян Папунчев бе дребен мъж, но с високо мнение за себе си. Ниския си ръст компенсираше, като носеше високи обувки и ходеше изпъчен, със смешна пружинираща походка.

Очите му бяха зелени като на разгонен котарак, какъвто си беше, при това – целогодишно. О, да! Обожаваше жените, а те него – още повече. И ако си мислите, че раздаваше на дамите подаръци или им обещаваше брак, много грешите. Основното му оръжие в борбата за женските сърца бяха безплатните, но щедри комплименти, които ръсеше на всяка срещната.

Още в невръстна възраст хитрецът разбра най-важното за жените: че обичат да бъдат омайвани, разбирайте – лъгани. А в лъжите той бе супермайстор.

Щом видеше някоя хубава лейди, в очите му грейваше палаво пламъче, а под мустака му заиграваше мазна усмивка:

–  Оу! Мадмоазел, от къде се взе тая твойта хубост, ма?! Дефект не мога да ти открия, брей…

–  Е, стига, де, Стояне. Ти пък и ти! – свенливо навеждаше глава „жертвата”. За Дон Жуан това представляваше сигурен знак, че може да продължи с инвазията.

–  И какво правиш ти, Елено, с тази неземна красота, мари? Ще ти кажа: прахосваш я, като се размотаваш с разни неподходящи индивиди, неспособни да те направят щастлива. Тц, тц, тц! Ела при мене, ма! Ще те зарадвам, не бой се…

– Ама, Стояне, такова…

Реакцията на дамите бе различна, но резултатът един и същ – всяка се поддаваше на изкушението да бъде качена на пиедестал. (И после свалена с гръм и трясък от там, но това е една друга история).

В моменти на дълбок размисъл, Стоян Папунчев стигаше до заключението, че животът е твърде несправедлив към него. Твърде, твърде несправедлив.

– Колко несправедливост има по тази земя, Боже! Надарен съм с толкова качества, а изкарвам прехраната си, като цапам ръцете си с масло. Защо, Господи, не ми дадеш торба с пари и харем с жени и не ме оставиш да усъвършенствам многобройните си дарби и умения? Каква несправедливост…

В крайна сметка, размислите му го водеха до открито недоволство, което избухваше най-често в границите на домашното огнище.

Вкъщи господин Папунчев наистина се държеше като господар и искаше жена му да му слугува и да се отнася с него като такъв.

Очаквайте продължение…