Ето, че приключи деветото издание на ежегодния фестивал за съвременно изкуство Арт Позитив, организиран от Сдружение Изкуство днес – Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня Старинна. Тази година той беше под многозначителното мото МИНИ, което даде на художниците от града безкрайно поле за интерпретации.

[tab name=“за събитието“]

За да подгреят публиката за предстоящото начало на фестивала, организаторите откриха ретроспективна изложба в галерия „Коридор”, която представи избрани произведения от миналите издания на феста и направи обзор на досегашната му история.

Освен това, пловдивският артист Емил Миразчиев организира акция в градска среда, вдъхновена изцяло от минимализма и виенския акционизъм. Два дни преди откриването в Баня Старинна главната улица на Пловдив беше потънала под гъст, стелещ се дим, резултат от реакцията между сух лед и вода.

антония костова - мини 2012

На 6-ти април официално беше открита сборната изложба в Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня Старинна, в която взеха участие 20 артисти, живеещи или базирани в Пловдив. Интерпретациите на концепцията бяха разнородни и провокативни – МИНИ във формите, цветовете и материалите.

Една от най-запомнящите се инсталации беше „No Frame” („без рамка“ в буквален превод от английски език) на Гергана Мантърлиева. В напълно затъмнено помещение на постамент беше изложен най-обикновен бидон, който светеше в ярко жълто под луминесцентна лампа, и всеки допир оставяше мимолетни следи и отпечатъци.

Варел - Мини 2012

Някои от артистите пък бяха предоставили нещо като лично пространство на публиката, в което тя можеше да остане насаме със себе си и със собствените си интерпретации и асоциации. При тези инсталации не ставаше въпрос толкова за излагането на конкретен обект, който трябва да бъде наблюдаван, а се целеше да бъдат създадени физически или ментални усещания.

Творците Вълко Чобанов и Трифон Ташев, например, бяха направили инсталация, наречена „Клаустрофобични необятни пространства” – затъмнено малко помещение, в което хората се усамотяваха и с часове можеха да наблюдават хипнотични петна на швейцарския психоаналитик Херман Роршах.

В същия дух бяха работили и Веселин Трачев и Стефка Цанева, които бяха обособили „епилептична зала”. Отново клаустрофобично черно пространство, в което мига стробоскопна лампа, което по изключително интересен начин си взаимодействаше с архитектурните особености. Трачев пък беше композирал „ математическа” музика, в която се редуваха тонове с висока и ниска честота. Инсталацията беше вдъхновена изцяло от минималистичното движение в САЩ от 60-те и по-специално от Джон Кейдж и Тони Конрад и целеше именно предизвикването на физически усещания в наблюдателя.

Красимир Добрев | мини 2012

Красимир Добрев (художник от Сливен и преподавател в АМТИИ) пък беше направил видео, чиято парадоксалност провокираше и може би дори объркваше публиката. Представляваше черен екран, по който бавно се разхожда бялата фигура на човек, а отдолу шеметно минават надписи като в новинарска емисия, които обаче никой не може да прочете. Целта на Добрев беше да омаловажи максимално зрителя и да възвеличи формата и визията.

Специално участие в изложбата взе и артиста Райчо Станев, който предостави интерактивната си анимация „Мини”.

Откриването в Баня Старинна беше съпроводено и от пърформанс на Нима Гушев и Павел Найденов, както и от танц на колектива „Фрида”. През нощта пък старата римска баня беше огласена от силна електронна музика от четиримата диджеи DaBreakOFF, Waisie, Martin и Victor.

Виктория Филипова | котлон - мини 2012

Различното тази година

Без съмнение едно от най-големите преимущества на фестивала беше уникалната визия и рекламна кампания, изготвена изцяло по идея на Иван Киряков. Проектът на старозагорския архитект и художник се състоеше от еднакви, прости, триъгълни елементи, които могат да се сглобяват и да образуват триизмерни конструкции. Въпросният елемент не само се превърна в лого на фестивала, но беше принтиран в няколко хиляден тираж и се разпространяваше в града под формата на флайер, като всеки можеше сам да опита да сглоби нещо. Така проектът се превърна в уникална интерактивна рекламна кампания. А самият Киряков, който дойде за откриването, направи впечатляващо голяма конструкция в Баня Старинна.

Видео материал от изложбата и интервю с Емил Миразчиев може да видите в предаването на БНТ2 „Метафора”.

Арт Позитив Мини 2012 - флаер

[/tab] [tab name=“интервю с участниците“]

Трифон Ташев

Какво е за теб МИНИ?
МИНИ е естетика в простотата, множество съдържание в минимална форма. Винаги съм обичал японската култура и чувствам тази естетика много близка. Да кажеш много с малко думи, да напълниш в мъничко пространство цял един свят.

МИНИ е малка червена точка в огромно необятно бяло. Старите японски майстори, които правят порцеланови чаши за чай, оставят един малък сегмент от чашата незавършен. С този акт майсторът показва същността на обекта, малък детайл, който разваля перфектността, но същевременно създава една цялост извън времето и пространството. МИНИ е трудно постижима красота.

Какво е мнението ти за Арт Позитив?
Наблюденията ми над фестивала са от последните няколко години. В повечето случаи си тръгвам от Банята със смесени чувства, но определено има смисъл от посещенията там. Дори и само едно нещо да ти повлияе си заслужава да се разгледа. Харесва ми, че има терен за съвременно изкуство в Пловдив, но определено може да се желае още много повече от събитията, които се случват. Конкретно за Мини, много ми хареса като тема, радвам се, че получихме възможност да се изявим. Организацията беше слаба, доста от артистите решиха да отбият номера. Не мисля, че празен куфар, яйце, кутийка с цветни листчета и видео с две вилици, които се въртят, отговарят на идеята ми за изкуство. Да не говорим, че някои от нещата бяха стари творби. Това говори за застоялост и малко понамирисва на мухъл. Не харесвам шуробаджанащински истории и искам да виждам нови лица на тази сцена, а не до болка познати хора, които участват всяка година. Радвам се, че статуквото все пак се поразби малко и се надявам за в бъдеще да ставаме свидетели на все по-оригинални идеи.

Валери - никой не е по-голям от хляба

Павлина Чакърова

Какво е за теб МИНИ?
За мен минималистичното изкуство е отправна точка към фундамента на дзен философията за постигане чистота на пространството и душата чрез премахване на излишното. Минималистичното течение интерпретира тази философия в изкуството. Естетика, доведена до минимализъм, при която фокусът е поставен върху най-същественото и която събужда възвишеното чрез монохроматични форми, събрали в себе си мъдростта и хармонията. Смятам, че чрез комбиниране и възприемане на цветове и форми може да се постигне един цялостен сетивен образ на даден предмет или явление, където „Малкото е много” и където, подобно на “Зоната на нематериална художествена чувствителност” на Ив Клайн, духът, свободен от заблуди, отразява безкрайната Вселена.

Какво е мнението ти за пловдивската арт сцена?
Аз живея в София, но с интерес следя арт събитията в Пловдив. Смятам, че той е един от културните центрове в България, където могат да се видят едни от най-значимите събития на българската арт сцена. Посещавам редовно „Международните фотографски срещи”, „Нощта на музеите и галериите”, разбира се, събитията организирани от сдружението „Изкуство днес“. Едно от първите ми впечатления за пловдивската арт цена беше изложбата AFTER EGO, провела се в рамките на „Седмицата на съвременно изкуство”. Оттогава пространството на „Баня Старинна” ми е едно от любимите.

Павлина Чакърова - Мини 2012

Веселин Трачев

Какво е за теб МИНИ?
МИНИ е оптимизираният/компресиран вариант на цялото. Без излишните контексти.

Какво е мнението ти за Арт Позитив?
Позитивно. На пловдивската сцена ѝ трябва едно точно такова жегване и провокиране, за да се събуди малко, защото в момента младите ги има, но не реализират потенциала си на 100%, дори не и на половина.

Надя Генова | страници - Мини 2012

[/tab] [endtab]