Според Съюза на филмовите продуценти Берлинале е един от кино фестивалите „категория А“, както и едно от най-важните филмови събития в годината. И тази оценка съвсем не е безпредметна. Бързаме да ви обясним защо: 

Да започнем оттам, че фестивалът се отличава с изключителна многообразност. Включва както традиционната състезателна програма, така и съпътстващи такива като, например: „Berlinale Special“, програма за късометражно и детско кино, уъркшопи, лекции и още безброй други събития, които заслужено го правят най-посещавания от публиката кино фестивал в света с над 430 000 гости.

Киносалон по време на Берлинале 2010

Киносалон по време на Берлинале 2010

Основните отличителни черти на Берлинале са неговата политическа насоченост и фокус върху извъневропейското кино.

A през последните две-три години се забелязва особен интерес към продукции от Близкия Изток – тенденция, която стигна своята кулминация миналата година, когато Асгар Фархади обра всички награди на фестивала с филма си „Надeр и Симин – раздяла”.

Това беше може би едно от най-емоционалните и политически заредени събития в историята на фестивала. Тук трябва да вземем под внимание критиката на лентата към ограничените свободи в Иран и отсъствието на режисьорите Мохамад Расулоф и Джафар Панахи, които по-рано бяха осъдени на затвор и на 20-годишна професионална забрана за действия срещу режима.  Фархади продължи триумфалния си ход и в Холивуд, след като тази година беше отличен със Златен глобус за чуждестранен филм. Освен това, беше номиниран за Оскар за най-добър сценарий, което все повече разширява полето за дискусия относно правата на човека в Иран.

Кратък клип за иранското кино > тук

Към днешна дата, организаторите на фестивала, явно усетили че е крайно време да разнообразят състезателната селекция, се завръщат към европейското кино, но отправят поглед и към Далечния Изток и към киното на страни като Китай, Индонезия и Хонг Конг. Това е интересна тенденция, в която може да се види отпечатъкът на застудяването в отношенията с Близкия Изток и опитите за икономическо сближаване с Далечния.

Усещане за блясък

Но филмовият фестивал не е само кино. Хората се редят на безкрайни опашки пред билетните каси при минусови температури не просто за да гледат конкретен филм, а заради блясъка. Червените килими, прожекторите, обслужващият персонал с черно-червени пелерини, звездите с шармантни рокли и костюми, които позират, треперейки при -15 градуса пред Берлинале паласт, където се състоят официалните премиери… Става въпрос за омайващо преживяване, което изобщо не е за изпускане!

Берлинале 2006

Улиците отпред за блокирани, на площада пред входа има разстлани безкрайни червени килими, всичко блещука и свети, всичко е огледално и бляскаво.

Обикновените хора минават по сенчеста пътека, паралелна на тази, по която се разхождат звездите. Там е и мястото, където най-вманиачените фенове причакват, за да получат автограф. Минавайки през безброй проверки на билета и напътствия за по-лесно намиране на верния път, обикновеният посетител заема мястото си и търпеливо гледа на огромен екран как звездите от филма са се запътили към кино залата. Накрая те влизат и поздравяват, казват редовните клишета, че „ви обичат и, че вие сте най-добрата публика“ и филмът започва. Ако имате късмет, ще е добър и целият този опасен за очите блясък ще си е струвал…