Възможно ли е една игра да няма правила? Възможно ли е да се излъчи победител, след като никой не знае как се печели тя? Да, възможно е. Или поне в постановката Правилата на играта, която е новото заглавие на Младежки театър „Николай Бинев”, София. Пиесата е дебют на режисьора Димитър Живков и е част от програмата „Младите в Младежкия”.

Любопитното е, че тя е написана от непълнолетния Стефан Прохоров, финалист в конкурса „Панаир на младите”.

Ученикът е адски запален по театъра на абсурда, а за да създаде своята първа пиеса, се вдъхновява от творчеството на френския драматург с румънски произход Йожен Йонеско и от ирландеца Самюел Бекет.

Следвайки изцяло похватите на алтернативния жанр, спектакълът ни въвежда в един измислен свят – в малка бяла стая, в която са небрежно разхвърлени различни по големина зарове.

Четиримата безименни герои си играят с тях, като във всеки нов етюд те им служат да пресъздадат различните етапи от човешкото съществуване. Историята започва в детството, минава през юношеските години и през зрялата възраст, за да се достигне най-накрая и до старостта. Самата игра на зарове, всъщност, е метафора на живота. И, да, правилата тук са неписани и непрекъснато се променят.

правилата на играта, постановки, младите в младежкия

Точно тази динамика обаче прави невъзможен избора на победител. Всъщност, във въпросната игра такъв няма, тъй като рано или късно всички отпадат. Оказва се, че истински печелят само онези участници, които хвърлят еднакви зарове – така се случвало и влюбването.

Доброто представяне на младите артисти Елена Атанасова, Елена Бърдарска, Богдан Казанджиев и Димитър Живков ни помага бързо да вникнем в идеята на пиесата. А уникалната музика от гласове на актьора и композитор Мартин Каров допринася за оригиналността и динамичността на представлението.

Оказва се, че играта я играем всички, а правилата…Отидете на театър, за да ги научите ;)