Първи епизод на интересната ни история „Абитуриентът“ тук.

Стоянка Папунчева, която всички наричаха Таня, за да я разграничат от неверния й мъж, беше бедно селско момиче, ама с амбиция. Когато съзря достатъчно, за да разбира коварната логика на живота, девойката си постави велика цел – да се омъжи за момче от града, и… я постигна (така, както става в приказките).

На външен вид, Таня бе крехка и фина, обличаше се добре, но заради дребния ръст на мъжа си й се налагаше да носи винаги ниски обувки. А толкова обожаваше високите токове! Имаше няколко чифта, но ги обуваше само когато излизаше и най-често – вкъщи. Ех, друго си е високата обувка – прави всяка жена стройна и елегантна, а иначе се чувстваш направо забита в земята, казваше си госпожа Папунчева. Но такъв беше животът й – не можеше да има всичко.

В началото на брака си Таня неведнъж се опита да се опълчи срещу неверния си мъж, да го вкара в правия път. Пробва какво ли не, защото много й се искаше той да бъде примерен баща и съпруг. Дори временно напусна семейното огнище, за да го изплаши, да му даде време да поразмишлява малко. Обаче… и до ден-днешен Стоян смяташе дните без жена си за най-щастливите в живота му.

– Ех, га’ я нямаше Стоянка, ми беше най-добре – никой не ми се пречкаше. Водех пиленца вкъщи, пиехме си, забавлявахме се. Такива хубави времена бяха, ама, уви, свършиха…

Накрая отчаяната съпруга все пак се примири. Разводът не беше добра перспектива въобще – нямаше къде да отиде. А да гледа сина си сама, с мизерната заплата на шивачка, щеше да бъде трудно.

Продължиха да си живеят по старому.  Той – да си мъкне любовници у дома, а тя – да си затваря очите. Постепенно дори започна да харесва положението си.

– Много сме си добре със Стоян, разказваше на колежките си от работа – Разбираме се, помагаме си, почти не се караме.

– Завиждам ви!, възкликваше Клара – най-добрата приятелка на Стоянка. – Ние с моя само си викаме и вдигаме цялата къща на балон.

– Съчувствам ви, цъкаше Таня с език и изгасяше поредната цигара в пепелника. Друго си е да има разбирателство в семейството, мислеше си тя и се усмихваше.

След толкова години нещастен брак, тя отдавна бе забравила какви мечти имаше в началото – да срещне добър мъж, да се обичат и да им се родят здрави и добри деца. Грешка! Всъщност, роди им се син, когото кръстиха Мустанг.