В България има три типа актьори. Първият са тези, които печелят зрителския интерес само и единствено с обаяние, но без да притежават необходимия артистичен талант, позволяващ им да развълнуват зрителите.

Вторият успяват да съживят героя си и да влязат в поставения им образ, но без да оставят траен отпечатък в съзнанието на публиката след края на представлението или филма…

Рядкост обаче са третият вид артисти, съчетаващи неоспоримия  творчески талант и неподправена лекота на изказа с присъствие и харизма в едно.

Е,  актьорът Евгени Будинов определено е от тази последна категория.  Ако не сте се убедили в това, то мисля, че ви е време…

Заповядайте в интервюто, което артистът даде специално за Cultro:

***

Повечето роли, в които зрителите могат да те видят в Малък градски театър „Зад канала”, са комедийни. Този тип роли ли са ти по-близки и играе ли ти се някоя по-драматична?

Да, наистина някак си ме приемат повече като комедиен актьор, но много ми се иска да изиграя нещо силно драматично и да разчупя това амплоа. Но режисьорите в България в повечето случаи не експериментират много с актьорите и ги ползват за това, което лесно и сигурно ще бъде изиграно от тях.

Актьорът Евгени Будинов

Имаш ли си любим театрален образ?

Харесвам си ги всичките… всичките са ми любими. Много харесвах един съдия от „Рибарски свади”, това беше един от дипломните ни спектакли в НАТФИЗ.

Използвам случая да поканя хората да ме гледат в представленията ми, които са основно в Малък градски театър „Зад канала”: „Балкански синдром”, „Суматоха”, „Недоразбраната цивилизация”, „Изобретателната влюбена”, „Дама Пика” и в Народен театър „Иван Вазов”, където играя в „Хъшове” и „Ричард 3”.

Случвало ли се е да си забравиш текста по време на представление?

Да, на всеки се случва, но трябва да знаеш какъв е смисълът, какво следва, какво е следващото действие, за да продължиш нататък. Така се раждат и най-хубавите импровизации, това е една от причините театърът да е толкова живо изкуство. Всеки спектакъл е различен… важен е моментът. Един колега, който вече е покойник – Николай Костадинов, казваше, че това изкуство е сякаш пишеш с вилица по бързо течаща река… силно е на момента, после остават само спомени.

Евгени Будинов на театралната сцена

Приключиха ли снимките на лентата „Корпус за бързо реагиране 2” или все още текат и какво да очакват зрителите?

Приключиха и съм убеден, че втора част на „Корпус за бързо реагиране” – „Ядрена заплаха” ще е много по-хубав от първа част, по-смесен, по-динамичен, с много каскади, специални ефекти, неочаквани обрати, английски актьори и още много изненади…

Този път ще избием рибата! Обещавам на зрителите едно невиждано до сега зрелище. Щом излезе в кината непременно да го гледат – заради ефектите и всичко друго.

Евгени Будинов и приятели

Коя от двете сцени – тази на театъра или тази на киното, ти е по-голяма тръпка? 

На киното повече ми харесва, но обичам и театъра… Различни тръпки са.

Театралните салони  безспорно в последните години са препълнени.  Какъв тип представления, според наблюденията ти, публиката предпочита да гледа и на какво смяташ се дължи това?

Обичат да гледат хубави спектакли, по-забавни, по-разтоварващи… спектакли, в които се разпознават, каквито са в Малък градски театър „Зад канала”.

За финал, за читателите ще е интересно да споделиш как прекарваш малкото свободно време, което, предполагам, имаш? Планираш ли почивка това лято?

Ще си седя повече в София и в Банкя… малко… И ще попътувам, но не знам още къде. Искам да бъда с любимата си жена и ще поспортувам – тенис, басейнче и т.н. Пожелавам ви весело лято, усмихвайте се и „правете любов, а не война”.

Искате да ви срещаме с още талантливи български артисти? Ок, няма проблем. Посещавайте ни по-често и ще го правим ;)