Съмняваме се, че въображението на А.А. Милн е имало за стремеж да роди толкова отчаяно магаре. Нито пък илюстраторът Ърнст Шепърд – да го изобрази точно такъв, на милиметри от прага на самоубийството.

Ако трябва да посочим виновник за съвременно сивия образ на Йори, той е само хитрецът Уолт Дисни.

Когато през 1937 година Дисни предлага на Милн да закупи правата над Мечо Пух, целта на продуцента е една. А именно – да направи от добродушния, дебеличък и вечно гладен мечок … световно известна филмова звезда. Странно или не, само след няколко години Уини става толкова популярен, че ако можеше, днес той щеще да раздава автографи по цял ден, да пие водка с мед и да се излежава на неприлично удобен диван в пет-стаен де-лукс апартамент в Холивуд.

Проблемът е, че Дисни не спря дотук. Анимационният магьосник бе достатъчно щедър, за да позволи и на Прасчо да мине по червеното килимче на славата. Като го направи главен герой във филм, посветен на него – „Piglet’s Big Movie” от 2003 година. След това почти всички персони от Веселата гора, логично, също се погряха, макар и за малко, на светлините на прожекторите, щастливи от възможността да покажат своите безспорни качества.

А междувременно, Йори бавно и сигурно потъваше в зоната на здрача, без всякаква алюзия за спасение. До днес, когато в „Мечо Пух 2011” го виждаме с тотално изгубена опашка и абсолютно смачкано самочувствие. Не, че това не се случва с него и в оригиналната история на Милн. Просто този път Дисни сякаш умишлено е прекалил със сивата боичка, без да се замисли за получения, трагичен резултат.

Така, лишен от почти всякаква емоция, към днешна дата Йори дори няма желание да тъжи за загубата на палавата си опашка. Нещо повече: никак не се впечатлява от опитите на приятелите си да експериментират със задните му части. И като цяло –  с него. Защото малкото, нещастно магаре, така или иначе, няма какво повече да губи, нали?

Не знаем за вас, но ние преподчитаме да го виждаме малко по-усмихнат. С повече надежда в перчема. Такъв, какъвто веднага си го представихме, когато преди няколко дни влязохме в детската стая на Кристофър Робин…

Споделете и вие: искате ли по-светло бъдеще за Йори?