Кукли. Като деца умирахме да си играем с тях! И сега ни привличат, признаваме си. С дългите си мигли, изваяните си лица и с розовите си бузки, те са просто очарователни… Дълго време обаче нямахме дом за тях. После си направихме. От картон ;)

А години по-късно попаднахме на Кукленската къща (The Dollhouse) на канадския творец Хедър Бенинг (Heather Benning– един проект, който ни грабна от първия път.

Въпросната постройка досущ прилича на дом за куклите, ама е… с човешки размери. Някога тъжна съборетина, днес къщата привлича с уникалния си дизайн и обзавеждане, както и с локацията си – разположена е някъде из канадските прерии ;-)

Що се отнася до Хедър, талантливата мадама твори неуморно и създава безброй други интересни неща.

Добрата новина е, че успяхме да се срещнем виртуално с мис Бенинг, за да си поговорим с нея за изкуството, за живота и за вдъхновението. Ако сте любопитни да научите какво ни сподели тя, моля, заповядайте в интервюто:

***

Здравей, Хедър! Кажи ни: с какво точно се занимаваш?

Занимавам се главно със скулптура и създавам арт инсталации. Понякога правя специфични творби-локации, като Кукленската къща (The Dollhouse), Куклата в полето (Field Doll) и проекта Marysburg.

Хедър - скулптури

Спомена Кукленската къща и трябва да ти кажем, че просто се влюбихме в този твой проект. Ще ни разкажеш ли повече за него? 

О, да, разбира се. През 2005-та приех да работя временно като творец за културната общност в Редвърс (град в югоизточна Канада). Програмата, в която участвах, получаваше финансова подкрепа от The Saskatchewan Arts Board – голяма арт организация в канадската провинция Саскачеван. Докато бях в Редвърс, прекарвах част от времето си в работа за общността, а през останалото се отдавах на личната си артистична практика.

Открих къщата по време на организирано пътешествие във връзка с арт класовете, които водех. Зърнах я и отбих колата край пътя, за да вляза и да погледна през прозорците й. И изведнъж видях (в ума си) перфектния дом за кукли, но в реален размер.

Dollhouse - преди

Въпреки че къщата бе в изключително лошо състояние, аз не се обезсърчих. Преди (отново в Редвърс) бях работила в компания, занимаваща се с реставрация на сгради, и знаех, че имам опита да се справя – да съборя старите стени и да направя нови. Трябва да призная обаче, че не мислех за това до къде ще стигне този проект. Просто го видях завършен в съзнанието си. И знаех, че ще го реализирам навреме.

Но наистина се изправих пред редица трудни задачи, като тази да издълбая стария чакъл от сeверната стена (която по-късно махнах) и да го използвам, за да запълня дупките в покрива, например. Много от стените издигнах наново, премахнах част от подовата настилка…

Dollhouse - зима

Минаха вече 5 години, откакто завърших проекта, но, на моменти, работата по него ми липсва доста.

Докато работех по къщата и събирах различните мебели и декорации за обзавеждането й (картините на стената, книгите, касетофона/радиото и т.н.), буквално се влюбих в нея. Създадох разказ за въображаеми хора, живели някога тук, преди мястото да бъде напуснато завинаги.

Dollhouse - кухня

Dollhouse - прозорец

За мен беше важно екстериорът на конструкцията да изглежда изоставен на външен вид. А интериорът и вещите вътре да бъдат от ерата преди това. Исках да покажа хода на времето, загубата на определен начин на съществуване или на самото съществуване. Амбицията ми бе да наблегна на това колко самотна е била къщата и колко много живот може би е имало в нея някога. А сега е точно като забравена от децата играчка.

Dollhouse - дъга

Какво искаш да изразиш с изкуството си? 

Старая се да улавям духа на нещата, които създавам – дали имат или биха могли да имат такъв. Нещо повече, чрез изкуството си се стремя да комуникирам не само с арт публиката, но с максимално повече хора. Затова ми харесва да излагам творбите си извън галерията – на публични места. Традиционно, визуалните изкуства са форма на обучение. Намирам за приемливо изкуството да е повече от картина на пейзаж. Вместо това, може да е огромна скулптура, поставена на точното място и, едновременно с това – комуникираща с околната среда и с хората.

В този ред на мисли, често работя извън пространството на галерията. Забелязала съм, че  съм еднакво ангажирана и въвлечена в това, което правя.

Когато попитали немския съвременен творец Thomas Schütte за смисъла и целите на изкуството му, той отвърнал: „Артистът има проблем с егото си и често чувства необходимост да запълва дупки. Така, когато аз имам представяне, винаги си задавам въпроса: какво би било нужно на хората?  Не се питам какво искам аз, а какъв е проблемът, какво би било полезно, какво липсва?”.

Аз, подобно на Thomas, също вярвам в тази идея и си задавам същите въпроси. Когато работех по Кукленската къща, мислех по подобен начин.

Field Doll - кукла

А каква искаше да станеш като дете? 

От малка мечтая да бъда човек на изкуството. На 6 години наследих темперните боички и цветните моливи на мама, подарени й пък от нейните  баби. Все още пазя тези моливи, но не ги използвам, съхранявам ги в принадлежностите си като мил спомен.

Баба ми – Мина Тобин, живя със семейството ми до смъртта си. Всъщност, точно тя беше първият ми ментор. Научи ме как да чета. Като се прибирах от училище, редовно рисувах с нея –  наричаше ме нейния „малък творец”.

Разказваше ми, че винаги е искала да бъде артист, но, поради различни обстоятелства, въпросното поприще остава нереализирана мечта за нея. Вместо художничка, става учителка. А когато почина, исках повече от всякога да бъда истински творец – заради нея.

За съжаление обаче, живеех на село, където нямах достъп до истинското изкуство. Но в един слънчев ден (бях на 13), майка ми (откривател на всякакви ценни неща) ми купи брой на списание „Канадско изкуство”.

Когато го получих за първи път, го взех в ръце и реших да се разходя далече от фермата. Стигнах до старите жп вагони и седнах на една скала зад тях. Прочетох статия за френско-американската артистка и скулпторка Louise Bourgeois. И светът се отвори пред мен. Спомних си за баба. Казах си: ето, че има жена-творец. А аз също мога да бъда такава…

От къде черпиш вдъхновение? 

Колкото и изтъркано да звучи – почти от всичко. Очевидно обаче, канадските прерии оказват изключително влияние върху работата ми. Но не само локацията ме вдъхновява. Инспирира ме животът като цяло – куп разказни истории, хора, които имам удоволствието да познавам. Намирам вдъхновение в загубата, в движението, в живеенето, в паметта. Историята и носталгията ми действат доста надъхващо.

Не би могла да живееш без… 

… вода. Което не би трябвало да звучи изтъркано този път. Искрено се страхувам от жаждата. Може би влагам по-широк смисъл в това обаче, а именно – не мога да живея без вдъхновение (идеи за следващия проект) и способността да угасям и постигам стремежите си.

Светът би станал едно по-добро място, ако… 

Е, това е наистина труден въпрос. Струва ми се, че не притежавам нужната компетенция да му отговоря.

Какво те очаква в бъдеще? 

Нямам никаква идея. Надявам се да е добро, каквото и да е.

Heather Benning working