Мда. С удоволствие бихме прекарали оставащите летни дни на някой самотен плаж, далече от цивилизацията. Ако трябва да бъдем максимално искрени, бихме останали там завинаги. До края на света.

Но, уви, няма как. Все някога трябва да се върнем в реалността, нали? Нещо повече – пусти и девствени кътчета по българското Черноморие май не останаха хич. Или просто нямаме достъп до тях.

Та, вместо в разгара на „вечното“ си лято, днес отново се намираме в Града на ограничените възможности – с всичките му допълнителни атрибути, разбира се: жега, стрес, невротични шофьори и т. н.

Потим се, мрънкаме, оплакваме се. А най-често, за да се предпазим от депресия и хронична лудост, гледаме хубави летни филми.

В този ред на мисли, ето и поредният ни антистрес кино лек: „Кецове” на Иван Владимиров и Валери Йорданов.

Припомняме ви, че, след излъчването си през 2011-та, лентата провокира небивал интерес, както и серия от противоречиви коментари. Едни одобриха съвместния проект на младите режисьори, други – не съвсем. Но, така или иначе, продукцията спечели голяма популярност. Заслужена.

Кецове - плакат

Що се отнася до нас, ще си спестим лукса да се правим на кино разбирачи. Просто и ясно: харесваме „Кецове”, защото (донякъде) можем да видим себе си в историята на героите му.

О, да! Ние също сме част от днешното младо поколение. Онова, на което всички възлагат толкова много надежди за промяна, а пък има толкова малко възможности за свободен избор. Пълно с разбити очаквания, обременено психически и духовно. Разочаровано. Безпътно.

И ние, подобно на младежите във филма, имаме нужда да избягаме някъде далече. От проблемите. От миналото. От бъдещето. От себе си. От хората.

Разликата е, че не го правим. Защото, въпреки всичко, сме оптимисти. Даже – реалисти! Знаем, че Плажът не е спасение, а временен пристан. Скривалище под наем. Приключение за душата. А вечното лято е само готина утопия, ама утопия ;)

Има и друго: в крайна смета, животът, всъщност, не е толкова сив, колкото се опитва да го изкара съвременното българско кино. Да, възможностите са малко, ама ги има, особено за онези, които са готови да се възползват от тях…

Като оставим настрана всички тези философски разсъждения, лентата има един безспорен плюс, а именно – страхотното актьорско присъствие. В главните роли се извяват: Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Ина Николова, Иво Аръков. С други думи, един страшно добър екип от професионалисти, които се справят еднакво добре, както на голям екран, така и на театралната сцена. (Е, добре, де, признаваме си, че младият Иво Аръков ни е абсолютен фаворит). Истинско удоволствие е да наблюдаваш играта им.

Освен всичко друго, сам по себе си „Кецове” буквално може да те прати на море ;) Гледката на всички тези млади хора, покрити с пясък и слънце, е просто… непоносима. Предизвика абсолютното желание да си опаковаш багажа и още днес да отплаваш, на където ти видят очите. И все пак – за някъде, където грижите и проблемите няма да могат да те стигат. Без телефон. По кецове. Без лоши новини. Без дрехи. Без минало и бъдеще. Тук и сега.

Колкото, толкова.

  [youtube j7D9qL_XHz8]