Помните ли в какво състояние оставихме последния път нашия герой Мустанг Папунчев от любопитната ни история „Абитуриентът“ ? О, да! Мъчеше се и се потеше над учебниците в гимназията.

 

Въобще не му беше лесно, да ви кажем честно. Но не се притеснявайте за него. Ако надникнете в следващите редове, ще разберете, че момчето се справя добре с измислянето на изход от всяка ситуация :) 

***

За всеки проблем има решение и Муси намери такова от училищните несгоди в… преписването. О, да! Този, който е измислил преписването, трябва да бъде признат за светец. А преди всяко контролно слабите ученици трябва да палят свещи в негова чест и да му се молят. Така разсъждаваше Папунчев и се зае със задачата да усвои до съвършенство надничането в чуждата тетрадка. Е, не беше лесно. Но успя! Стана преписвач-професионалист.

 Из правилата на преписването, автор Мустанг Папунчев

–          сприятели се със зубрачите (ако имаш мускули, това никак не е трудно – момичетата ще те харесват, а момчетата ще се страхуват от теб)

–          не се набивай на очи – бъди тих, прави се, че внимаваш в часовете и заемай стратегически места на чиновете

–          не се крий отзад, защото намеренията ти ще бъдат разкрити

–          когато е възможно, ползвай царски пищов

–          не бъди напълно безупречен, вложи и нещо авторско в преписването, че да не станеш подозрителен

–          почитай източниците си на добри оценки и ги подкупвай от време на време – с внимание, със закуска, с целувка :)

Умникът се стараеше да се придържа към тези правила и те бързо му донесоха добри резултати. Едновременно с това, Муси научи и друго: да лъже. Нещо повече, започна да го прави денонощно. Понякога, вечер в леглото, се питаше дали днес е успял да изрече поне една-единствена истина… Лъжите бяха толкова много! Когато между тях се случеше да каже и нещо вярно, инстинктивно почваше да украсява фактите, да ги видоизменя, така че накрая те вече не приличаха на себе си.

Учудваше се от това, че всички приемаха приказките му за чиста монета, че му вярват. Например, сам си пишеше извинителните бележки. Беше „уморил” половината си роднини.

–  Папунчев, пак ли си на погребение?, загрижено го попита веднъж старата учителка по химия.

– Да, тъжно отговори Муси и в крайчеца на окото му почти се появи сълза. Госпожа Лидия още повече се натъжи и потупа ученика по рамото.

–  Кажи на майка си да направи курбан за здраве, че нещо май тегне над семейството ви.

Същата вечер Мустанг отпразнува „погребението” в компания с приятели в сладкарницата.

Иначе, редовно тренираше пред огледалото различни мимики, с които лъжите му ставаха просто перфектни. И макар че владееше до съвършенство изражението си, понякога наистина му ставаше много смешно. Бързаше да избяга, скриваше се някъде и се смееше до сълзи.

Накратко, животът тръгна по мед и масло. Когато, например, му трябвах пари за нови маратонки, влизаше вкъщи тъжен и сядаше на масата с неохота. Започваше разсеяно да бърка в чинията си с вилицата без да се храни. Майка му веднага разбираше, че нещо се е случило.

–  Какво ти е, Муси?, докосваше го загрижено по челото. Отговорът бе различен всеки път и зависеше от сумата, която му бе необходима.

–  Нищо, нищо…

– Кажи ми!, настояваше Таня и притеснението й растеше.

– Ами, Тервел от отбора си е купил страхотни маратонки. Днес вкара 5 поредни гола с тях! Летеше по терена като ястреб. Всички момчета казаха, че и те ще си купят такива маратонки. Само аз…

– Какво ти?, прекъсна го по-спокойна майка му и разроши нежно перчема му. – Разбира се, че и ти ще имаш такива маратонки, щом са толкова вълшебни. Колко струват?

Малкият умник бързо посочи най-високата цена, която му хрумна. Таня подсвирна леко от удивление.

– Казах ти, мамо, не можем да си ги позволим, въздъхна сърцераздирателно момчето.

– Ще видим, усмихна се Таня многозначително, а Муси знаеше, че битката е почти спечелена. Вечерта Таня поговори със Стоян. Когато ставаше въпрос за футболния прогрес на сина си, бащата беше винаги готов да отваря портфейла си.

– Тичал като ястреб? О, ей сега като обуем Мустанг в правилните чепици, той пък ще тича, както препуска впряг от 100 коня, закани се Папунчев-старши.

Въпреки това, Мустанг много внимаваше, когато мята баща си. Причината бе проста: самият Стоян бе изпечен лъжец и отдалече надушваше онези, които се опитват да го преметнат. Освен това, беше пословично свидлив, не обичаше да дава пари на вятъра.

Иначе казано, момчето трябваше да бъде внимателен, когато баламосва главата на семейство Папунчеви. Но така победата накрая беше двойно по-сладка.

Все пак, понякога Мустанг откровено се уморяваше от редовните игри, в които се замесваше. Струваше му се, че животът би бил по-лесен без лъжи. Изтощаваше се от това да внимава в изричането на всяка дума, от това да се пази да не се оплете в собствените си измислици, да не го хванат и разобличат, да не стане смешен и жалък в очите на другите.

Да бъдеш винаги с маска е крайно изморително занимание, особено ако не ти харесва да го правиш. За щастие, на Мустанг това му харесваше, доставяше му удоволствие.

– Лъжата е солта на живота, философстваше един ден той пред Тервел (онзи с маратонките, който всъщност нямаше маратонки, но чийто прякор наистина бе Ястреба). Ако си казвахме непрекъснато истината, нямаше да има влюбени, приятели, семейства… Ако, например, искаш да свалиш някоя мадама, няма да й кажеш, че е пъпчива като жаба (дори и това да е самата истина), а ще я увериш, че е хубава, дявол да го вземе!

– Да, бе, да, възрази Тервел  – Да не съм луд да й казвам, че е красива като не е.

– Ами, тогава ще си ходиш без гадже, разсмя се Муси от сърце. Да, той много добре ги разбираше нещата.

Така минаваха дните – в лъжи и в забавления, до момента, в който…