Ако все още се съмнявате, че децата на България са талантливи, днес възнамеряваме да ви отървем от съмнението от раз. Ще ви срещнем с един малчуган, който буквално ни скри шапката със своя поетически талант.

Синеокият сладур се казва Виктор и стихоплетства от мъничък. О, да! Вече е събрал доста стихотворения. Обожава да ги рецитира на другите и го прави с истински плам и въодушевление. Винаги любопитен, усмихнат и общителен, той безспорно ще ви очарова. Ще го оставим обаче сам да разкаже за себе си в следващите редове:

***

Казвай бързо: как се казваш и на колко си години?

Аз съм Виктор Димитров Райков, на 11 години.

Кога за първи път започна да съчиняваш стихотворения?

Мисля, че първото го съчиних, когато бях на пет години. Но не помня какво точно беше. Имам около двадесет-тридесет запазени стихотворения при баба ми, но не съм ги чел от много време и не си ги спомням.

За какво най-обичаш да пишеш?

За всичко. Нямам любима тема.

Признаваме си, ние сме адски впечатлени от едно твое стихотворение за родината. Какво те вдъхнови да го измислиш?

То е вдъхновено от Иван Вазов и по-скоро от неговото „Аз съм българче“, което чух за първи път преди доста време. Още тогава исках да напиша свое стихотворение, но все не можех да го измисля както трябва. После обаче музата ми дойде и написах правилното. Това:

Родина

България е родината ми мила
с дългите реки.
България е родината ми мила
с високи планини,
битки преживяла и през вековете оцеляла.
по нивите пшеница,
по полето ръченица.
Тя помни всичко от битките ни непрестанни
и от жертвите ни славни.
За мен България е земен Рай
и радостите в нея нямат край!

Как я подхранваш тази муза? Как развиваш въображението си? 

Трудно е да се каже… В училище, например, като чета стихотворението на някой много велик писател, се вдъхновявам да напиша нещо такова.

Кои са ти любимите писатели?

Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин. Най-любимото ми произведение е „Аз съм българче“.

А как ти идват идеите?

Не мога да обясня точно. Изникват ми в мозъка. Сутрин много рядко пиша, по принцип творя по обяд.

малкият поет

Освен с поезия, с какво друго се занимаваш?

С математика.

Брей, че интересно! Чували сме, че двете неща трудно вървят едновременно. А спортуваш ли нещо?

Да, таекуондо. Имам син колан. Тренирам от 4-годишен.

Спортът помага ли ти да пишеш стихотворения?

Не бих казал.

Как прекарваш свободното си време?

Играя на компютъра, гледам телевизия, пиша стихотворения, правя много неща.

Имаш ли приятели, които, също като теб, са поети?

Не.

В училище знаят ли за този твой талант?

Да. Щяха да ме включат в училищния вестник, но не стана.

Участвал ли си в конкурси досега?

Не. Но мисля да си издавам стихосбирка.

Ще пожелаеш ли нещо на нашите читатели?

Ами, пожелавам ви да сте живи и здрави и да преследвате мечтите си така, както направих аз.

***

Ето още две от стихотворенията на малкия поет:

Кирил и Методий

В робски времена кой ни даде светлина?
Кой запали пламъка на вечното учение,
кой намери за неграмотността лечение?
Винаги трябва да помним имената две: Кирил и Методий – светци са те!
Те направиха нещо, за което ги почитаме,
те направиха словото, което тъй обичаме!
На светлия им празник нека се гордеем
и тържествено делото им да възпеем.

Приятелство

Приятелството е дар безценен,
то е светлината в мрака непрогледен!
Без приятелство няма живот,
ти си човек, а не робот!
Колкото пари да имаш ти,
не те, а приятелите сбъдват твоите мечти!
Когато си с приятел, ще си щастлив,
весел, умен и игрив!

стихотворения

Ако пък искате редовно да ви срещаме с талантливи млади творци, посещавайте ни по-често.