Представяме ви Шърли. Шърли Брадшоу – вярна съпруга, съвестна домакиня и майка на две деца. С две думи: абсолютното превъплъщение на възможно най-многофункционалния кухненски робот, който може да съществува на тази земя (WS-телешоп да се пукне от яд, ако иска!).

Тя готви, пере, ходи на работа, възпитава децата си и от време на време, само от благоприличие, се отдава на мъжа си.

С годините е разбрала, че семейството е като Близкия Изток – никога няма да се намери разрешение, примирията са кратки, а за да се поддържа мира, е нужна умела дипломация, на повече от всички равнища. Логично, след всяка битка или в най-нормалния случай – в края на деня, госпожа „Правя всичко, за да има хармония и равновесие” се чувства уморена, на ръба на силите си и изцедена като лимон.

Научила се е обаче да мълчи, а когато все пак почувства нужда да бъде искрена пред себе си, разговаря единствено със стената – най-добрият приятел на обикновената жена на средна възраст…

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

А това е Шърли. Шърли Валантайн – енергична, красива и  влюбена в живота мадама, готова да започне историята си отначало, на чисто. Да се влюби пак. Да  пътува. Да се впусне в непознато приключение (с непознат мъж), без предварително изготвена програма. Не по график. Не по зададен сигнал. Просто така – да се бухне с главата в морето и да сбъдне една мечта, отлагана с години.

Ако има нещо, което свързва тези две дами, то това е фактът, че, всъщност, те са една и съща личност. И по-точно – може би най-известната героиня на британския драматург Уили Ръсел.

Популярната му пиеса „Шърли Валантайн” се играе за първи път през 1989 година, а малко по-късно е екранизирана. През ноември 2010 пък бе поставена у нас, на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, София, където се играе със завиден успех и сега.

Режисьор на моноспектакъла е Тодор Колев, а главната роля той поверява на дъщеря си Албена Колева. Няма две мнения по въпроса – постановката е наистина добра, текстът е чудесен, а посланието учудва с кристалната си яснота.

Какво е то ли?

Шърли Валантайн иска да ви каже, че нейният живот няма да свърши на 42 години. Не, тя няма да спре да мечтае, да лудува и да се забавлява. Напротив. Започва още от днес и нищо, дори война в Близкия Изток, няма да я спре да бъде отново момичето, което е била някога.

Защото, в крайна сметка, не е справедливо житейската ни история да се измерва само с броя на децата, които сме отгледали и възпитали. Тя е повече от няколко хиляди кулинарни и прочее – битови „приключения“. Или по-малко от онова, което сме си представяли, че ще бъде… Но би било добре, ако я изживеем пълноценно, нали?

Правете това, което искате, а не това, което трябва. Такава е молбата на Шърли. Една молба, отправена не само към жените, но като цяло – към хората, в които, въпреки напредналата им възраст, има още много желание и енергия за живот…