Преди време имах страхотната възможност да ви представя Палма Минута. От тогава въодушевлението ми не е стихвало. Освен, че четирите им песни се превърнаха в неизменна част от музикалната ми колекция, реших, че задължително трябва да се запозная лично с тях.

Срещата е в 18:00 на Народния театър. Николай Бекриев, половината минута, се задава с бира в ръка и в добро настроение. Разговорът ни e съвсем естествен и приятелски. Ники ми разказва за групата и творческия процес при създаването на песните. Воден само и единствено от искрен идеализъм и любов към музиката, той възприема творчеството си като подарък за хората. Без шум и суета – Палма Минута предлагат безценни мигове музикално откровение.

Как бихте се представили пред публиката и какво е важно да знаят хората за вас?
Николай Бекриев: За мен най-важно е хората да чуят музиката ни. Не смятам, че сме по-интересни от творчеството ни.

Всичко започна след един концерт на , който ми подейства много вдъхновяващо. Нашият проект е нещо подобно – той не е нормален. Ние не сме нормална група, ние сме само двама човека и правим, каквото си искаме.

Все пак Палма Минута се роди от един подарък – подариха ми студийни часове. Така, всъщност, реализирах няколко неосъществени мои демо записи. Едва сега (това ще бъдат петата и шестата ни песен) ще запишем песен, която не е стара.

От какво е повлияна музиката ви ?
Аз лично черпя най-много информация от фейсбук и MTV Rocks. Има страшно много групи, които харесвам, но песните на Палма Минута са нещо, което извира отвътре и не е повлияно от конкретна група.

Ти ли пишеш музиката и текстовете?
  ми помага с барабаните, защото аз не мога да свиря на барабани. Всичко останало съм го записал аз самият.

Как се събрахте?
Ами, трябваше ми барабанист. Всъщност, направих записа на първите две песни „Аз и аз” и „Мегафон” с друг барабанист. Неговата идея беше много крейзи.  Аз по принцип съм фен на всякакви крейзи идеи, но не нещата просто не се получаваха. Накрая  се обадих на Дани и му казах „Дани, ела и ми помогни”. Така започнахме да работим заедно. На мен ми допада това, което той предлага, супер е! Може да се каже, че ми помага да осъществя една моя мечта.

Палма минута чернобяла снимка

След като завършихме първите четири парчета, исках да запишем нещо по-лудо. Тези песни са много странни и нехарактерни и истината е, че трудно се възприемат от публиката, защото те са много искрени и леко тъжни. А хората искат по-„ударни“ и по-прости неща, които да се „консумират” лесно.

Сега е дошло пак някакво време, в което искаш всичко да ти е на една ръка разстояние, просто да те удари, да не мислиш много и да не чувстваш много. Нашият проект е претенциозен и, съответно, по-трудно се чува в цялата дандания. Но на мен лично много ми харесва.

Всички песни са правени изцяло на китара. Чак в парчетата, които сега ще записваме, вкарваме синтезатор. Интересното за „Помниш ли, когато умря” е, че Дани записа барабаните два пъти, т.е. все едно двама човека свирят. Само някой познавач, може да разбере, че, всъщност, тези барабани е невъзможно да бъдат изсвирени от един човек. Тук влиянието идва от Underworld. Дани им е супер фен и, без да знае със сигурност, той смята, че те така правят.

Разкажи ни нещо за новите ви две песни?
Страшно много исках да запишем инструментал. Това е доста смело и оптимистично начинание. Кой въобще би го пуснал? Едната от новите ни песни е точно такава – има текст и вокал и е по-скоро нещо между песен и инструментал.  Бих искал обаче да спомена: парчето е много различно и има нещо като рефрен, в който се казват само съществителни – сол, пипер и алкохол.

А, между другото, за една от новите песни (за да има клюка и съспенс) водя преговори да участва една известна певица. Тя ми потвърди, но още не съм сигурен дали мога да говоря за това.

Как избрахте името Палма Минута?
Дани искаше да има име. Аз мислех да няма.  Мислех си да бъде както първата песен, т.е. „Аз и аз”, единият и другият. Обаче Дани каза: „Не, не, трябва да има име, защото казваш „песните на еди кои си, нали?”. Всичко се реши по телефона. Бързо взехме решението. Аз му споделих, че ми харесва думата „минута“ и той каза: „Аз минавам покрай един магазин за ски, а отпред има палми”. И някак си… си решихме: „Ето – Палма Минута”.

Как би определил музиката ви? Би ли я сложил в някой определен стил?
Някой беше казал, че човек не може да чуе абсолютно всичко на тоя свят, не може да види всички филми, да прочете всички вестници и книги и заради това някой трябва да му покаже тези, които си заслужават. За нас е голям подарък, ако някой отдели време да чуе това, което сме записали.

Така се получава, че нещата са малко профанизирани – клиповете и музиката. Всеки сравнително лесно може да запише нещо и, съответно, качеството пада. Ние не правим така. Записваме в скъпо студио. Искаме нещата, които създаваме, да ни харесат. За видеото се отнасяме по същия начин. Не може да се каже, че клиповете ни са скъпи, но хората, които ги правят, полагат усилие да станат хубави. И затова целият този проект е малко бавен.

Кой прави клиповете ви?
Александър Крумов – може да се каже, че той е част от Палма Минута. Снимал е втория клип на Анимационерите – „Електро”.  Той е оператор, а ние – режисьори.

Александър прави монтажът, а в създаването на последния клип много помогна и Стоян Чолаков – той направи графика, която е изцяло анимирана. Хората гледат и казват: „Някак си замъглено е, много интересно”. А самият Стоян ми призна, че с това нещо той продава труда си, защото е много сложно за реализиране. Става въпрос за луксозно изпълнение, ние сме с едни ефекти, а средата около нас – с други.

[youtube 4SFzYWQDM7c]

Разкажи ни повече за заснемането на въпросния клип.
Обикаляхме много голяма част от София цяла нощ. Интересното е, че това е от онези клипове, които са почти без монтаж. Александър избра един отрязък от време и искаше да бъде това – само едно пътуване. Нашата идея беше да е като сън. Искахме да има някакъв положителен момент обаче, а не да „забиваме“, да става прекалено тъжно. И точно карането на колело на нас ни носи много голяма емоция. Като цяло, клипът ни харесва. Не е типичен и е доста краен. Александър можеше да го направи и много по-динамично – аз, например, бях научил да пея песента отзад напред, но това в последствие отпадна.

Планове за бъдещето?
Можеш ли да имаш някакви сериозни планове днес? Това, което най-много ми се иска обаче, е да направим този запис. Купих и една машина, която ще ни позволи да свирим и на живо само двамата. Аз съм в идеалистичен период – искам да свиря дори за двама човека.

Покрай всичките тези дискусии за SOPA и АСТА, искам да попитам какво е мнението ви за пиратството?
Както казах, ние подаряваме нашата музика. Имахме ексклузивен Vbox7 и страшно много хора говореха гадости. После се появявиха и наши защитници, но ние бяхме главно потърпевши. Всъщност, дадох си сметка, че при нас пиратство не съществува. Как можеш да откраднеш нещо, което ти подаряват?

Има ли музикална индустрия в България или е по-скоро въпрос на ентусиазъм?
При нас е идеализъм, страст. Ние не се издържаме от това. Аз работя всеки ден, за да мога да правя музика. Имам приятели, които са ходили в някакви служби или администрация и са ги питали какво работят, те отговарят „музикант” и реакцията е: „А, значи си безработен”… Житейската част на тези неща съм я игнорирал – така или иначе, всеки дава своя данък, но най-важна е музиката, както и това хората да я чуят.

Исландци, които свирят само инструментална  музика и правят, каквото си искат.
Даниел Петров – барабанист на Остава.