Няма спор, Холивуд определено обича да разваля стойностните истории. Обожава да ги прави безобразно лигави и най-важното – да ги приключва с отвратително щастлив край.

Но холивудският кино кавър на популярната шведска лента Мъжете, които мразеха жените безспорно е добър. Даже е много добър. И няма две мнения по въпроса.

За категоричния успех на римейка трябва да държим отговорен най-вече блестящия режисьор Дейвид Финчър.

Ако името му не ви говори нищо, сигурно веднага ще се сетите за „Боен клуб”, за „Зодиак“, за „Странният случай с Бенджамин Бътън“ или най-малко – за „Социалната мрежа“. Точно така, познахте. Всички тези хитови продукци са негови. И въпреки че за един кино творец (и не само) никога не е твърде късно да разочарова публиката, Финчър не си позволява да експериментира с доверието на своите почитатели. И отново им подарява шедьовър.

Макар че задъханата му криминална лента повтаря едно към едно продукцията на шведския режисьор Нийл Ардън Оплев (с оригинално заглавие „Момичето с татуирания дракон”), тя определено ще ви накара да я изгледате от край до край. Със субтитрите дори.

Историята

Като дете Лисбет Саландер е жестоко малтретирана и многократно насилвана от баща си. А на 23 е вече професионален хакер и смела мъжкарана, която е научила, че повечето мъже искрено мразят жените. И, че трябва много да се пази от тях. Нещо повече, вече до болка добре знае как да ги наказва за допуснатите грехове.

Съдбата я среща с Микаел Блумквист – известен журналист, обвинен и съден за клевета.  Двамата започват да работят по интересен криминален случай с над 40 години давност.

Расистки убийства. Изнасилвания. Бруталност. Пред това ще се изправят Лисбет и Микаел по пътя си към истината и за пореден път ще ни покажат, че пред човешката жестокост няма точно определени граници.

The Girl with the Dragon Tattoo, Мъжете, които мразеха женитеКнигите

Всъщност, разказът за момичето с татуирания дракон е плод на въображението на шведския писател и журналист Стиг Ларшон. А Мъжете, които мразеха жените е първата книга от литературната му трилогия „Милениум”, отпечатана малко след смъртта му.

Както може да се досетите, тритe романа на Ларшон предизвикават небивал интерес и, логично, малко след това са екранизирани. Първо се появява шведската кино версия на Нийл Ардън Оплев, а след това и останалите филми.

И пак в Холивуд

Като оставим настрана добрия сюжет, кавърът на Финчър има още един  безспорен плюс. Те даже са два. Единият е британският актьор Даниел Крейг, а другият – екранната му партньорка Руни Мара.

Предубедени или не, ще потвърдим, че Крейг и тук демонстрира за пореден път страхотния си актьорски талант + мъжество, с което затвърди убеждението ни да му предложим брак в най-скоро време.

Извън кръга на шегата, Даниел е идеален за ролята на журналист, който си пъха носа навсякъде и е готов да плати дори с живота си, за да разгадае всяка мазна конспирация.

Що се отнася до Мара, Ларшон би бил щастлив, че Финчър е поверил именно на нея ролята на социопатката Лисбет. Защото в книгата си писателят описва своята героиня точно такава – рахитично слаба, татуирана и надупчена с пиърсинги.

И все пак. Руни съвсем не се справя толкова успешно, колкото ни се иска. Определно харесваме повече шведската актриса Нуми Рапас в оригиналния филм.

Разбира се, това не ни пречи да дадем 6- на американския римейк на Мъжете, които мразеха жените. Даже бихме го гледали отново =)

Препоръчваме ви го и на вас. Силните му послания ще бръкнат дълбоко в душата ви, а може даже и да ги сънувате вечерта.

Но не се заблуждавайте. Това не филм за насилието, което е навсякъде около нас и което буквално носим в себе си. Лентата е мощен призив СРЕЩУ именно това насилие. Напомня ни да не се примиряваме с него. А да се борим. За един по-добър свят, в който няма лъжи, конспирации. И в който мъжете обичат жените.