Знаем, знаем. Абитуриенските балове минаха отдавна. Е, но нашата история за Мустанг Папунчев продължава и дори – възнамерява да стане още по-заплетена.

 

Припомняме ви набързо, че в предния епизод младежът започна да става все по-добър на футболното игрище. За жалост, училището остана на заден план. Резултатът от тази патова ситуация можете да проследите в следващите редове :) 

***

– Папунчев, коя е столицата на Дания?

– Ъ?

– Започва с буквичката „к” и завършва на „н”…

– Киргизстан!, предположи Мустанг първото, което му дойде на ума. При което всички в класната стая започнаха да се кикотят неудържимо.

– Ами, доста си далече от истината, футболисте, отсече учителят и затвори дневника, след като нанесе в графата заслужената двойка. Поредната.

Дяволите да ги вземат, учителите в това даскало бяха абсолютни педанти! Просто отказваха да пишат тройки. Нито им пукаше, че момчето тренира или, че му предстои важна футболна среща.

Вместо това, те буквално не можеха да проумеят по какъв неведоми пътища Мустанг Папунчев е успял да стигне до тук. До 9-ти клас.

– Право да ви кажа, вашият син е безнадежден случай, каза учителят по география на „притеснените” родители. – Та, той не знае къде се намира собствената ни страна, аз го питам за другите!

Всъщност, единствените познания на ученика за света бяха тези, че земята е кръгла и, че се върти като футболна топка.

–  Даскале, Муси тренира много, опита се да го оправдае майка му, но този път номерът не минаваше. Разговорът с останалите преподаватели премина по сходен начин.

– Той прави по ТРИ грешки на дума!, възкликна учителката по български.

– Малко е разсеян, пелтечеше майка му.

–  Ето как стоят нещата – без калкулатор, синът ви не може да събере 2 прости числа, спокойно промълви математикът.

– Страхотен спортист, браво!, усмихна се учителят по физическо възпитание и той бе единственият, който каза нещо хубаво за Муси.

След родителската среща семейството се събра на съвещание. Проблемът никак не беше малък, всички го знаеха. Самият Стоян мълчеше и разсъждаваше наум. За бога, мислеше си той, даскалите в това училище са различни. Предлагаш им пари, подаръци, безплатен ремонт на колата…. И пак не дават тройка. Сигурно нещо им има. А може би просто са достатъчно богати и трудно се подкупват?

– Сине, не мога да ти помогна, тате!, отсече накрая – Достатъчно голям си, оправяй се сам.

Така рече бащата, сипа си ракия и я изпи на един дъх. Сам ли? Муси се ококори широко. Това бе все едно да закарат човек, който не може да плува, в средата на езерото и да му кажат да стигне до другия бряг. Ама без пояс.

Е, какво да се прави, въздъхна тихо двойкаджията. Ще се оправя, нямам избор, каза си, за да се успокои и отиде да рита с терапевтична цел.