Помните ли, че преди време ви запознахме със стихосбирката на младата поетеса Борислава Бонева? Обещахме също да ви срещнем с Боби, за да я оставим сама да ви разкаже за себе си и за страхотната си поезия. Ето, че най-накрая успяхме да си откраднем мъничко от деня й и бързаме да го споделим с вас.

***

Здравей, Боби, читателите ни искат да знаят малко повече за теб. Затова бързо казвай коя си ти?

Казвам се Борислава Бонева и живея в града на липите и поетите – Стара Загора. Завършила съм социални дейности и дълго време съм работила в Български Червен кръст, както и в „Малки групови домове” – ”Център за настаняване от семеен тип” за деца, лишени от родителска грижа.

Иначе, пиша от малка. Публикувала съм в местни издания и младежки вестници. А през 2003 година спечелих в конкурс специална награда – издаване на стихосбирка. За съжаление, тя остана само проект, поради финансови проблеми на печатницата.

През 2011 година обаче спечелих друг конкурс. Същият бе организиран от електронното издание за творчество „Креативните”, а наградата бе изработване на електронна книга. Така се появи първата ми стихосбирка Мъничко ден *.

Сега се опитвам да я разпространявам чрез личния си сайт и с помощта на фейсбук приложението „Аз обичам”. А в настоящия момент, заедно с художничката на електронната ми книжка – Яница Славчева, работим по проект за бъдеща печатна книга.

Разкажи ни повече за „Мъничко ден”. Дълго време ли мечта за осъществяването на този проект?

За издаване на стихосбирка съм мислила години наред. Първият ми проект беше „Със сърце на амазонка“, който, както ви споделих, така и не видя бял свят.

„Мъничко ден“ беше нещо неочаквано, спонтанно, осъществено без много планиране, през лятото на 2011 година. Почти всички стихове в нея са от същото това лято.

Сбъдване на мечтата ми? Да, до голяма степен беше такова. Но мечтите се променят с годините, както и удовлетворението от тях. Може би е трябвало време, за да узрее и да се появи на бял свят такава, каквато е – по-скоро изповед, отколкото стихосбирка. Повече дневник на живота ми, отколкото просто стихове…

Колко стихотворения съдържа „Мъничко ден“ и кое ти е любимото?

33 стихотворения, на колкото години бях тогава. Всичките са ми любими, не мога да отделя едно…

А какво е посланието?

Сложих го още в началото на стихосбирката. А то е:

Животът е прекрасен
и свободата е единственото, което имам.
Истината е пътят ми,
приятелите – спасителната светлинка
в миговете, когато губя себе си…
Любовта – най-великата сила,
която побеждава всичко и всички …
Надеждата ми – да не пропусна Мига…
Да го изживея докрай,
защото на тази земя сме за кратко
и после идва тишината
на онези два квадрата,
които тя пази за всеки…

Но, разбира се, всеки намира своите отговори на своите търсения и кръстопътища. ;)

Борислава Бонева, поезия, Мъничко ден

По-лесен ли е животът в рими?

Напротив – по-труден е. Вярно е, че когато излееш върху белия лист мислите и чувствата си (или поне част от тях), олеква. Но тогава идват и въпросите, на които продължаваш да търсиш отговор. Въпроси, които изникват точно когато пишеш, защото в такива моменти сетивата са по-изострени, по-чувствителни към трептенията на света…

Къде намираш вдъхновение?

Навсякъде, колкото и прозаично да звучи. Животът и светът около нас и вътре в нас е пълен с неща, за които си струва да се пише…

Трудно ли е да се твори у нас? Пред какви предизвикателства е изправен българският творец?

Не знам доколко е трудно или не. Имам чувството, че не само у нас е така… Предизвикателства има навсякъде и колкото са по-големи те, толкова по-„вкусен“ е успехът, или по-точно удовлетворението…

Всеки човек може да бъде творец – макар и само на собствения си живот (което никак не е малко, напротив!). Ако нямаме предизвикателства, не трябва ли самите ние да си поставяме такива, за да вървим напред, с малки, но осмислени стъпки?!

Имаш ли периоди, в които не можеш да пишеш? И как ги преодоляваш?

Да, точно в момента съм в такъв период. Тези мигове идват неочаквано, тогава не се опитвам да правя нищо, просто търпеливо изчаквам да отминат… И се случва – вдъхновението ме връхлита като стихия, помита всичките ми съмнения и стиховете отново се заселват в дните ми.

Пожелай нещо на cultуристите:

Да търсят вдъхновение в самия живот и света, който ги заобикаля, да си поставят предизвикателства, да ги преодоляват със съзнанието, че няма невъзможни неща, да осмислят всеки свой ден с любов към другите и към това, в което са добри.

И накрая да „упражним“ метафорите:

Пролетта е: слънчево зайче в тревата
Любовта е:
наивно – стремителна,
решителна,
дълбоко скрита,
упорита,
властна,
страстна,
мълчалива
и ревнива,
гневна,
проблемна,
неотстъпчива,
и много красива… (Из стихотворението „Самотна и дръзка”)
Смелостта е:
да бъдеш себе си – на всяка цена!

*Стихосбирката на Борислава Бонева може да бъде закупена он-лайн, чрез e-pay