800 километра. Да кажем, че толкова горе-долу е разстоянието от Южна Франция до Сантяго де Компостела – испански град, разположен в провинция Галисия.

Странно или не, всяка година  стотици хиляди хора изминават пеша въпросния тежък маршрут. Някои го правят в чест на апостол Яков, загинал като мъченик в защита на вярата си. Други – заради тръпката от самото пътешествие. А трети имат дълбоки, лични мотиви, няма да им се бъркаме.

Факт е обаче, че за Пътя на Сантяго се говори не в един роман и пътепис. Даже съвсем скоро американският режисьор Емилио Естевес го описа в прекрасния си филм The Way.

А днес отново ще ви накараме да вървите към свещения град. Спокойно, няма да сте сами. Ще пътувате с Дари – едно смело българско момиче, извървяло част от маршрута.

Вижте какво ни разказа чаровницата за приключението, наречено Камино.

***

Как се зароди идеята да направиш това пътешествие? 

Бях прочела книгите на Пауло Коельо (Дневникът на един маг) и Шърли Маклейн (Камино), които разказват за своя път към града на Сантяго. След това написах курсова работа за този маршрут, вдъхнових се още повече и си казах, че трябва и аз да го направя.  

Имаше ли ентусиасти, които да те последват?

Много, но не бях сигурна дали наистина осъзнават с какво се захващат. Защото Камино не е екскурзия. Смятам даже, че е най-добре човек сам да измине Пътя на Сантяго. А ако не е сам, трябва да бъде с някого, с когото се чувства така добре, както със собствените си мисли. Аз открих такъв спътник – заминахме с най-добрата ми приятелка.

Сантяго де Компостела, Камино

Разкажи ни повече за самата подготовка?

Идеята се роди през зимата и тогава започнахме да кроим планове. А на път тръгнахме през лятото. Иначе, има поклонници през цялата година, но най-много са през летните месеци, защото 25-ти юли е денят свети Яков. Тогава всички пътешественици се събират в града.

Най-напред се свързахме с един координатор от дружеството „Приятели на Св. Яков“ в Испания, който ни даде няколко съвета. Останалата информация ни я предостави интернет – етапите, през които ще преминем, какъв е маршрутът, какви заслони има.

Скъпо приключение ли е да извървиш Камино?

Не, не е скъпо. Единственият по-голям разход са самолетните билети. От Мадрид пътувахме с автобус до едно градче в Галисия, откъдето започна нашето приключение към Сантяго.

По пътя има заслони (albergue, refúgio), които представляват общи спални помещения + баня. В някои има кухня и перално помещение. Нощувките в обществените заслони са на символични цени, но в тях могат да останат само пилигримите (поклонниците). А частните излизат за около 10 евро на вечер.

Останалите разходи са за храна, която е на достъпни цени, независимо от това дали се храниш в заведение или си приготвяш нещо в общата кухнята на заслона. Прибавям към общата сметка и разходи за транспорт, ако се наложи.

Сантяго де Компостела, Камино

В Сантяго де Компостела останахме една вечер и бяхме резервирали хотел, тъй като точно по това време на годината там има доста туристи и е по-добре да си си осигурил нощувка от по-рано.

Какъв маршрут избрахте?

Пътят ни започна от Себрейро – планинско селце, намиращо се на 150 км разстояние от Сантяго де Компостела.

От Себрейро до Сантяго де Компостела има шест етапа – дневни преходи, които са между 20 и 40 км всеки. Невинаги успявахме да ги приключим за един ден :)

Нощувахме в заслони – обществени и частни. Първата вечер стигнахме твърде късно до края на етапа. Всичко беше заето и една много мила госпожа на име Долорес ни настани в къщата си. Все пак най-“полевото“ място, на което нощувахме, бе подът на един физкултурен салон. Слава богу, не се наложи да нощуваме на открито, не носехме палатка, а и времето не го позволяваше.

Сантяго де Компостела

По-голямата част от пътя в Галисия минава през нископланинска местност – най-високата точка е Себрейро (1300 м). Изкачвахме се и се спускахме през красиви, зелени и влажни гори, които се редуваха с котловинни полета, където местното население отглежда царевица. Безкрайни градини с царевица и закътани планински селца. Извървяхме малко повече от 100 км, не разполагахме с време, за съжаление.

Сантяго де Компостела, Камино

Срещахте ли интересни хора по пътя? Кои са основните им мотиви да предприемат това пътуване? 

Да! Срещнахме всякакви хора – млади, стари, семейства с деца, младежки религиозни групи и т. н. Идваха от различни страни, говореха различни езици, имаха различни професии, образование, мислене, но всички бяха обединени от една обща кауза.

Спомням си, например, един младеж от Франция. Носеше сламена шапка и раница тип „мях“ и изглеждаше нереален, като изваден от филм. Винаги го виждахме да пие бира, да пуши и да флиртува с момичетата наоколо. Не ми приличаше много на смирен вярващ, който търси отговори. Но пък видяхме и сълзите му по време на една сутрешна религиозна служба.

Сантяго де Компостела, Камино

Разбира се, повечето от хората по пътя бяха вдъхновени от вярата в Бог и в светеца. Пътят на Сантяго все пак е религиозен маршрут. Но е удивително да видиш одухотворените и усмихнати лица на хора, физически изтощени от дългите дни на преход, с мазоли  по краката, изморени и накуцващи, които, въпреки това, вървяха с бодра крачка.

Такава сила на волята дава само безусловната вяра. Без значение в какво. По пътя на Сантяго срещнахме дори африканци и азиатци, вероятно от Южна Корея, където има много християни. Едно момиче от Мексико, което вървя известно време с нас, каза, че изминава Камино, защото е дала обещание или обет на Девата. Прекарах една безсънна нощ в терзания, че аз всъщност нямах „истинска“ причина да бъда на това място и се надявах никой да не ме попита. Просто защото не можех да я изкажа с думи. След това разбрах, че е било глупаво.

Необходима ли е предварителна психическа и физическа подготовка за това  начинание? Какви трудности можем да срещнем по пътя? Опасен ли е той? 

Физическата подготовка е задължителна. Никак не е приятно на втория ден да те хване мускулна треска и да не можеш истински да се зарадваш на онова, което ти се случва.

А колкото до психическата подготовка, мисля, че нагласата, с която човек тръгва, било то формирана от разкази на други поклонници, книги или филми, никога не е оправдана.

Всяка година по пътя на Сантяго вървят хиляди хора, но всеки го усеща по различен начин. Всеки изминава свой собствен Камино. Не бих ги нарекла трудности. Всичко, с което се сблъскваме по пътя, се случва, защото е част от нашия „маршрут” и трябва да го преодолеем, за да продължим.

Срещнахме трима младежи на около петнадесетгодишна възраст, които бяха останали без никакви пари. Нямаха да платят по три евро за нощувка в обществен заслон. Това изглежда не ги тревожеше обаче, защото отказаха нашата помощ. Те бяха на пътя на Сантяго и знаеха, че са в безопасност. Възможно е да се загубиш или да не намериш място за нощуване, но винаги ще се намери някой, който да се притече на помощ.

Според кодекса на пътя на Сантяго, е грях да оставиш поклонник в беда. Легенди разказват, че в миналото цели градове били заличавани от природни бедствия и чума, защото някой е затръшнал вратата пред поклонник.

Не мисля, че пътят е опасен. Всичко е много добре организирано, поне в Галисия, където бяхме ние. Важна част от багажа са всички видове лекарства, мазила, марли, лепенки и прочие принадлежности. Най-опасното, което ми се случи, е че спешно се нуждаех от аптека, а не намерихме такава цели два дни.

Сантяго де Компостела, Камино

Може ли да дадеш няколко полезни съвета за бъдещите поклонници?

Купете си удобни обувки, сандали, дъждобран и свестни наколенки. Не носете много багаж, следете прогнозата за времето, следвайте жълтата маркировка. Оставете пътят да ви води.

Най-яркият ти спомен от пътешествието е…

… искреният и жизнерадостен поздрав , мелодията на птиците и  чувството, че правя нещо, което си струва.

Би ли вървяла отново по пътя за Сантяго де Компостела? Какво ти донесе тази авантюра?

Да! Но този път по целия маршрут – от Сен Жан Пие-дьо-Пор до града на Сантяго. Донесе ми свобода и нещо, което все още не успявам да изразя с думи…

Здравейте! Лек път! – бел. превод от автора