Дълго време Cultro отлагаше да ви поговори за тази театрална постановка. Причината е, че за нея може да се напише всичко, но думите никога не достигат, за да се пресъздаде усещането, което тя носи.

След повторната ни среща с нея обаче, се престрашихме да ви я представим. Пък дано ви запалим да я гледате.

Та, става въпрос за спектакъла Полет над кукувиче гнездо . Той се играе вече година в Народен театър „Иван Вазов” и е поставен на сцената от неповторимия български режисьор Александър Морфов.

Трагико комедията по едноименния роман на американеца Кен Киси разказва историята на един разбойник и бунтар на име Рандъл Патрик Макмърфи (Деян Донков), попаднал не съвсем по случайност в психиатрична клиника (под секрет: влиза, за да се измъкне от затвора).

Само за броени дни мистър Макмърфи успява да вдигне на балон цялата лудница и да разклати вече установения ред в институцията. Нещо повече, героят се изправя срещу силен и безсърдечен противник – старшата сестра Речид (Рени Врангова).

Войната между тях е истинско зрелище, особено ако я гледате от втори балкон на Народен театър „Иван Вазов”.

На всичкото отгоре на сцената се вихри още цяла гилдия от талантливи артисти: Иван Бърнев, Стоян Алексиев, Емил И. Марков, Пламен Пеев, Руси Чанев, Йордан Петков, Стефан Къшев, Валентин Ганев,Теодор Елмазов, Вяра Табакова, Иван Юруков, Виктор Танев, Любомир Петкашев, Илиана Коджабашева.

Всички те бавно и постепенно ни въвличат в света на обитателите на клиниката, наричани душевно болни. Оказва се обаче, че „ненормалниците”, както им вика самият Макмърфи, всъщност съвсем не са… луди.

Полет над кукувиче гнездо

Да, болни са, но от една друга, разпространена сред съвременните хора, болест, която няма нужда от анализи и експертизи, за да бъде открита. Цялата работа все пак е, че пациентите са забравили да се смеят. Да търсят радост в малките и обикновени неща около тях – в играта на карти, например, или в баскетболния мач по телевизията.  Вместо това, прекарват излишно (болно) време да анализират и разсъждават над слабостите над другите, опитвайки се да избият така собствените си комплекси за малоценност. На което пък му се викало Групова терапия. Или Групово „топене”, както го парафразира нашият Герой – Реформатор.

Що се отнася Макмърфи, той искрено вярва, че Смехът е най-добрата терапия. Нищо друго не би могло да победи лудостта, освен доброто чувство за хумор и свежата самоирония, които той проповядва навред в болницата на „кукувиците”.

Колко успешна е неговата борба с „ненормалното” и кой побеждава накрая – той или сестра Речид? Разберете сами, като гледате тази невероятна постановка. Гарантираме ви следното: няма да останете разочаровани.

А, и задължително прочетете романа на Киси, защото е потресаващо въздействащ, ще се убедите сами ;)