Имало едно време един беден артист, на когото никога в нищо не му вървяло. Той бил наистина много талантлив, но всеки път нещо се случвало с театрите, в които играел. Единия театър го държал негодник. След  като властите тикнали въпросния управник зад решетките, трупата се разпаднала.

Сградата на втория театър изгоряла при инцидент и не се намерила друга…Така се случвало всеки път, че талантливият артист все оставал на улицата. Неговото име било Артамаси.

И тъй, един ден Артамаси отново не знаел какво да прави с живота си. В джоба му дрънкали някакви нещастни монети, с които не можел дори и хляб да си купи, и той седнал на един камък съвсем опечален. Какво да прави? Къде да намери друг театър? Изглежда всичко било загубено и оставало единствено да дочака гладната и мъчителна смърт. Потънал в мрачни мисли, Артамаси не забелязал белобрадия дядо, който се приближил до него, понакуцвайки с единия крак.

– Хей момче, хей… имаш ли нещо за хапване? Продавам истина за един комат хляб? Евтино взимам, а стоката ми е качествена…

Артамаси вдигнал глава и се намръщил на ухиленото старче срещу себе си. Поредният побъркан дъртак, позволил си да смути предсмъртната му агония.

– Нямам нищо, дядо. Играех в един театър, ама той изгоря и сега нямам нищо. Върви си по пътя и досаждай на богатите хора.

– Ей, момче! Аз съм легален продавач на истина и ще направиш много добре, ако извадиш дребните монети от джоба си. Имам какво да ти продам за тях.

– Хе-хе – засмял се горчиво Артамаси – Колко грама истина ще ми отрежеш за тези три дръгливи монети? Сто, сто и петдесет? Взимай ги, на! На мен не ми и трябват вече, аз съм за ония свят тръгнал. Там нищо няма да ми трябва – и Артамаси хвърлил на земята трите монети, изтривайки с ръкав насълзените си очи.

Дядото се навел, взел монетите, изправил се бавно и казал така:
– Ето и твоята истина, синко. Не си си купил сам живота, за да се отказваш от него сега. Някой друг ще ти го вземе, когато му дойде времето. Ти сега недей се жалва. Освен красота и талант, Бог ти е дал ръце и крака… С тези ръце можеш да месиш хляб, а с краката дълго да вървиш, за да намериш щастието. Аз тези монети си ги взимам за съвета, а ти недей повече да чакаш смъртта. Няма да те навести скоро. По-скоро помисли как да изкараш други пари…

Изричайки това, дядото изчезнал също така внезапно, както се бил появил. Почесал се Артамаси зад врата, огледал се крадешком, бръкнал в джоба и въздъхнал:
– Там надолу май имаше една ферма, ще питам дали има нещо за мен… да помагам… като изгоря театърът…