*Знаехте ли, че истинското име на Мартин Шийн е Рамон Херардо Антонио Естевес?  Освен това е с испанско-ирландски произход.

Спомням си, че когато бях дете, баща ми ме взимаше със себе на продължителни, изморителни разходки из Балкана, както сам наричаше избрания от него маршрут. Вървяхме с часове през треви и бурени, катерехме се нависоко, спускахме се изведнъж.

Бях на по-малко от седем и не можех да разбера защо е нужно това мъчение, което скапваше новите ми маратонки и в края на което малките ми крачета изтръпваха от болка. Сега, от позицията на времето обаче, разбирам…

Това беше неговият начин да ме „зарази” от малка с любов към пътешествията. И успя. Днес, с компас в ръка и с раница на гърба, пътувам винаги, когато имам възможност. Уверих се, че пътят е най-успешната метафора на живота. А по време на него, освен куп любопитни неща, хора и чудеса, можеш да намериш най-добрите решения на проблемите, които те тормозят в личен план. Както и да получиш редица отговори на безбройните си питания.

Изглежда в това вярва и американският режисьор Емилио Естевес, на чиято лента „Пътят” (“The Way”) попаднах съвсем наскоро. Ако трябва да бъда искрена, филмът е един от най-добрите, които съм имала честта да гледам през последните няколко месеца. Да не кажа даже – най-добрия.

Сюжетът

Историята разказва за баща, чийто син умира по време на поклонническо пътуване до Сантяго де Компостела. Става въпрос за наистина дълъг маршрут от 800 и няколко километра, който много хора от цял свят извървяват пеша в чест на апостол Яков. Започва от Южна Франция и завършва в споменатия испански град, разположен в Галисия.

За да  преодолее загубата на единственото си дете и за да осъзнае собствените си житейски грешки, родителят решава да тръгне по стъпките на сина си и сам да извърши поклонението. А по време на своето приключение среща трима поклонници – холандец + ирландец + канадка, които впоследствие се превръщат в негови добри приятели. Всеки има свой мотив да тръгне по пътя, но никой от тях не иска да върви сам. Защото животът е дълъг и е хубаво, ако има с кого да го споделиш, нали?

Любопитното е, че главната роля в лентата Естевес поверява на собствения си баща – Мартин Шийн, а сам изиграва сина, за да затвърди символиката в историята.

The Way

Между другото, това не е първият път, когато двамата работят заедно. Партнирали са си в доста филмови проекти, което ни кара да си мислим, че може би от всичките си деца (общо 4 на брой), Мартин най-много обича Емилио.

Последният, за разлика от брат си Чарли, който получи голяма популярност с участието си в хитовия сериал „Двама мъже и половина”, нарочно не носи бащината си фамилия*. Предпочита да се доказва сам и да не гони излишна слава, за което искрено го поздравяваме.

Истината е, че „Пътят” е може би най-добрият му филм досега и сме сигурни, че е само началото на творческите му успехи.

Лентата е от онези продукции, чиято продължителност от два часа и половина и липсата на готини екшън ефекти в него биха накарали средностатистическия киноман да не му обърне никакво внимание. Но разбирачите на кино задължително ще го забележат и сме убедени, че ще му дадат висока оценка.

Защото в него, освен свеж хумор, прекрасни пейзажи и готина музика, има много, ама много важни житейски послания. Ако сте любопитни да разберете какви – моля, открийте ги сами, като тръгнете по пътя за Сантяго де Компостела, заедно с Том (Мартин Шийн) и Даниел (Емилио Естевес).

С вас ще вървят и ще ви забавляват още: пълничкият Йост от Амстердам (Йорик Ван Вагенинген), „блокиралият“ писател Джак от Ирландия (Джеймс Несбит) и мъжкото момиче Сара (Дебора Кара Ънгър).

Пътят 2011

Бъдете сигурни, че ще си изкарате наистина добре в приятната им компания.