Ура! Cultro откри нови приятели и бърза да ви запознае с тях. Те са вдъхновяващите, талантливи и адски чаровни музиканти от българската рок банда SEVI.

Групата е съвсем от скоро на музикалната сцена, а вече има зад гърба си безброй успешни проекти и колаборации с други изпълнители. Освен че й предстои да издаде своя първи самостоятелен албум, тя е приготвила и още една изненада за страстните почитатели на рока.

През март артистите ще ви поканят на организирания от тях, първи по рода си, рок маратон. Повече за него, както и за самите музиканти обаче, ще разберете, ако прочетете интервюто, което Cultro направи специално за вас.

Оказа се, че със SEVI си приличаме по много неща и най-вече по това, че всички работим с хъс и желание и се борим до кръв за нещата, които обичаме.

***

Хайде, разкажете ни малко повече за себе си!

Севи: Групата ни е създадена през януари 2010-та, а тази година отпразнувахме двегодишния си рожден ден.

В началото бяхме шест човека: две китари и клавир. След това обаче променихме малко концепцията и сега сме една китара и клавир – петима.

За две години успяхме да направим доста неща. Издадохме два сингъла с два клипа. Събрахме вече материал за албум, който е готов и предстои да излезе. Попътувахме доста, организирахме много турнета из България, особено миналата година.

Рали: След издаването на първия си сингъл пък – Can’t stand the pain, получихме една наистина голяма изненада. Писаха ни от Перу, че са ни харесали. Казаха ни, че са ни направили профил в тяхното Rock Symphony Radio – бяха превели цялата ни автобиография на испански език. Даже ни бяха направили банда на седмицата. Така, още след първия сингъл, прелетяхме Океана.

Севи: Тази е една от причините да продължаваме да правим музиката си на английски език. Виждаме, че тя има интернационален характер и се възприема добре и извън България. Това е начинът да популяризираме българското изкуство в чужбина.

Светът трябва да види, че тук има музиканти, които творят и се борят за това, което правят.

[youtube aUDWC1h-aPg]

Добре, сега ни запознайте с членовете на „отбора”: 

Севи: Аз съм вокалът. Занимавам се с музика от съвсем мъничка. Едва навършила 5 години,  баба ми ме насочи към фолклорната музика. Така започнах с народни песни в ансамбъл „Филип Кутев”.

След това реших да опитам оперно пеене. Накрая си казах, че искам рок. Постъпих в Софийския университет в класа на Етиен. И в един момент започнах да пиша музика. Вече имаме над 50 песни, които чакат да бъдат направени. Рали е басистът, но нека той сам разкаже за себе си.

Рали: Когато Севи започна да пише музика, срещна мен и започнахме да творим заедно. И така през последните пет години. А през последните две решихме да направим и група, за да можем да представим проектите си на публиката.

Преди това пък сме пътували доста извън България и сме се срещали с редица известни личности. Те, всъщност, бяха първите, на които представихме нашите авторски проекти. Няма да споменавам имена обаче, за да не звучи самохвално. Но бяха предимно хора, които много години са в музикалния бизнес. Всъщност, срещите ни с тях ни накараха не само да продължим да пеем на английски език, но и да се занимаваме основно с авторски проекти.

Впоследствие привлякохме още трима талантливи музиканти, като междувременно имахме малко смени в отбора. На клавира е Таня Апостолова. Тя учи тонрежисура в Академията. На барабаните е Павлин Иванов, който учи пак там, но ударни инструменти. А на китарата е Иван Ангелов, който следва тонрежисура в НБУ.

Преди свирехме с китариста на група Awake, който понастоящем е китарист на  Аналгин – Петър Бъртанов. Той участва в редица наши авторски проекти.

Севи: Всъщност, с него направихме първообраза на сингъла Cant’t stand the pain, който после доработихме и доразвихме с групата.

SEVI, рок музика

С какво е уникална SEVI?

Рали: Най-вече с това, че не се ограничаваме само в стила, в който по принцип творим. Отворени сме към всякакви колаборации.

Sugar DJ’s, например, направиха хаос-микс на наше парче – Shock. А DJ Katzarov преобрази сингъла ни Pleased to meet you. Партнираме си с още много музиканти. Разбира се, Петър Бъртанов е един от тях.

Севи: С Jimi Sobara също създадохме две парчета – If  и Keep on Dreaming. Съвсем скоро предстои да излезе и един много интересен проект с членове от група Project Arcadiа и новия им проект Rebel Noize. Клипът ще бъде комикс.

Направихме една успешна колаборация и с руснака Александър Карпузов – Ziggie. Всъщност, той аранжира моя песен. Запознахме се по интернет. Ziggie беше чул мои неща, аз – негови. Писахме си и, в крайна сметка, решихме да работим заедно.

Пратих му няколко мои песни и той се спря на Sacrifice. И наистина я аранжира по невероятен начин. Честно да си призная, аз бях оставила парчето настрани. Чаках удобния момент да го реализирам. Така че Зиги беше човекът, който му даде облик и му вдъхна живот. Наистина се получи много красиво.

Работихме и с Михаил Паев от Пловдив – един страшно добър китарист. С него направихме She’s bad. Това е негова песен, а аз написах текста и вокалната линия.

Така колаборациите станаха толкова много, че решихме да направим още един албум – SEVI and friends, след като излезе първият.

[youtube W3dCWWXDAaI]

 Как определяте стила си?

Севи: Мелодичен рок или soft rock. Защото имаме изявен клавир в повечето авторски песни. А контрастът присъства изцяло в парчетата ни.

Държите на авторството. Склонни ли сте все пак да „спретвате” кавъри?

Севи: Да, разбира се. Обичаме да експериментираме и да пречупваме музиката отново през нашата призма, но наблягаме на авторската музика!

Рали: Като всяка нова група, на която й предстои да се утвърди, ние също правим кавъри. Това е утъпкана пътека – в началото винаги се тръгва с по-познати неща. Така публиката по-лесно възприема новата банда. Ако си позволиш да направиш по-собствена визия на някое парче, има хора, които ще се издразнят – просто държат да си го слушат такова, каквото си го знаят.

Цялата работа е, че днес всички са се втурнали да правят кавъри. Но никой не си дава сметка, че за да се направи кадър, някой първо трябва да създаде оригинала. Факт.

Освен това, основната база от кавъри, която се свири не само в България, но и по света, е вече доста остаряла.

Оригиналите са създадени основно през 60-те и 70-те години на 20-ти век. Напоследък слушам точно тези парчета и се изненадвам колко много от „новата” музика буквално е пренаписана от тях.

Е, тогава те са звучали по различен начин, с времето са били изменяни и пречупвани. И въпреки това, са същите. Да, трябва да се правят нови неща, за да има какво да слушат следващите поколения.

Кое е най-трудното в реализацията на авторски парчета?

Севи: Може би това да успееш да стигнеш до сърцата на хората, да им покажеш твоето послание и те да те разберат. Защото написването на самата песен не е толкова трудно. Тя ти хрумва, имаш вдъхновение и готово. Но дали впоследствие ще стигне до хората, дали ще им хареса, дали ще я оценят… Това е най-трудното – да получиш обратния ефект, обратната връзка, да спечелиш публиката.

Рали: Когато си в група, трябва да доразвиваш идеята си с още няколко човека, което също никак не е лесна задача. Има два варианта. Или тотално да се уцелите с членовете на бандата и да стане това, което си искал или… Всеки да вижда и чува парчето по-различен начин и никога да не стигнете до консенсус.

Севи: Ние, за щастие, се намерихме и нещата стават бързо и лесно особено когато всички сме в настроение, вдъхновени и имаме желание за работа.

SEVI рок концерт

Две думи за публиката:

Севи: Все повече се изненадваме, че имаме фенове от всички възрасти. Готиното е, че успяваме да обхванем по-широк диапазон от публика може би точно, защото музиката ни е по-мелодична и бих казала даже – и по-комерсиална (но в добрия смисъл). А ние се стараем да бъде тя достъпна, за по-голям кръг от слушатели, за да може повече хора да я разбират.

Едно бързо сравнение между софт рок и хард рок:

Севи: Котка и тигър. И двете са от една порода.

Рали: Ама едното е по-опасно и яде хора.

Севи: Истината е, че ние също имаме по-тежки парчета. Това е причината някои да ни определят като алтърнатив банда. Така че избягваме да се квалифицираме тясно като стил. Имаме и много леки парчета, които дори клонят към блус, към поп и към джаз.

Рали: По-скоро към кънтри.

Севи: Да, не се ограничаваме. Даваме воля на идеите си.

Рали: Всъщност, това, че Севи ни е вокал и, че имаме клавир, кара дори и най-твърдото парче да звучи не толкова грубо. Просто омекотява звученето.

Кое е най-трудното на това да правиш музика в България?

Рали: Най-трудното за музикантите е да успеят да останат сами със себе си, с идеите си. Да седнат, да ги запишат и да работят върху тях. Защото повечето творци у нас са принудени да работят други, допълнителни неща, разпокъсват се на много части, а някои от тях са и семейни.

От друга страна, финансовата кондиция не им позволява да си накупят подходяща апаратура. Липсват им съмишленици, с които да развиват идеите си.

Севи. Не само в България, но в цял свят още съществува въпросът: „Какво работиш? Ами, музикант съм. Да, иначе какво работиш?”

Все още се смята, че паралелно с „хобито” си, е нормално да работиш и нещо друго. Според нас обаче, нещата трябва да бъдат различни. Музикант е професия. За да се справяш в нея, трябва да гориш в това, което правиш, да си отдаден на 100%, да имаш време и енергия.

Рали: Адски е тъпо да се събудиш сутринта след някакъв страхотен сън, да ти звучи някаква мелодия в главата, да ти се иска да я изсвириш и… да осъзнаеш, че е време да ходиш на работа. А вечерта, когато се върнеш вкъщи, идеята просто я няма, изпарила се е.

А ако искате да творите някъде другаде, не у нас, къде ще е?

Рали: Аз съм фен на САЩ.

Севи: Аз бих искала по-скоро да пътувам, защото се чувствам гражданин на света. За мен е добре да се срещам с нови хора. Иначе, обичам Италия! Имам много парчета на италиански език.

Рали: Даже сме живели в Италия.

Севи: Там се срещнахме с няколко много интересни музиканти. Направих съвместно парче с тяхна атлърнатив банда – Eldritch. Те ми помогнаха да реализирам първообраза на песента Every Time.

Рали: Парчето Shock също беше идея, която разработихме първоначално с друга италианска група. Един от участниците във въпросния рок проект беше барабанистът на Уитни Хюстън – Майкъл Бейкър. За съжаление, не можахме да завършим идеята, защото Майкъл замина за Малайзия, а ние се върнахме в България.

[youtube XxZ26Wa-l90]

Разкажете ни повече за рок маратона, който подготвяте.

Севи: Той ще се състои на 17-18 март, в клуб „RockIT”, от 10:00 сутринта до 22:00 вечерта. Решихме да си изберем ранен час за приключване на събитието, защото искаме да дадем възможност и на тийн аудиторията да остане и да слуша. Също така, сутринта ще се изявяват дечица от едно рок училище. Самият Бонзи от Odd Crew ще им акомпанира на бас! Така да се каже, ще бъде форум за три поколения музиканти.

Рали: Идеята ни хрумна супер спонтанно. По време на турнетата и участията си из страната миналата година срещнахме много талантливи момичета и момчета, които правят страхотна авторска музика.

Решихме, че е време да се създаде формат, който да не бъде като типичен фестивал (две-три групи свирят по няколко часа), а да бъде различен, с некомерсиална цел. И, да, на път сме да го организираме.

Той няма състезателен характер. Това е промо фестивал. Идеята е 30 български групи, между които и много тийн банди, да представят себе си по възможно най-добрия начин, да се промотират с най-готините си авторски парчета.

Севи: В паузата между живото свирене ще има представяне на бандите, прожекции на нови видео клипове и т.н.

Рали: Дали сме възможност на групите, които няма да участват на фестивала, да ни изпращат техни неща, за да ги пускаме. Крайната ни цел е да съберем цялата рок гилдия на едно място и музикантите да се запознаят помежду си. Надявам се от цялото това запознанство да излязат много интересни колаборации и да бъде полезно за всички.

Севи: Организацията на маратона ни отне адски много време. Иска ни се всичко да бъде идеално и групите да се чувстват добре. Опитваме се да създадем добри условия за тях, за да не мислят за нищо. Просто да дойдат и да свирят.

Рали: Сложили сме минимален вход от 5 лева, за да може всеки, който иска, да дойде. Надяваме се маратонът да се получи добре. Нарекохме го така, защото ще бъде динамичен и задъхан. Живот и здраве, ако се получи, ще се постараем да го превърнем в традиция.

SEVI - rock marathon

Пожелайте нещо на cultуристите:

Рали: Бих казал следното (след като кафемелачката спре да работи). Ама тя е упорита, затова ще го кажа по-силно: Призовавам всички музиканти да не се отказват от това, което обичат. Да правят своята музика – такава, каквото я усещат, а не такава, каквато хората им казват, че трябва да бъде. Да не слушат никакви мнения и никакви препоръки относно своите идеи, а да ги правят такива, каквито ги усещат. И най-важното – да не се отказват никога.

Севи: Амин! Няма какво да добавя (смее се).