Ето ви един филм, който задължително, ама задължително трябва да гледате. Не само, защото е по действителен случай и разказва реалната история на Жан-Доминик Боби – главен редактор на френското списание сп. „Elle”.

А просто, защото е уникално режисиран и крайно въздействащ. Не е случайно, че лентата има 4 номинации за Оскар и е многократно награждавана на не един кино фестивал.

Интересното е, че режисьор на продукцията не е французин, както може би очаквате. Още по-интересното е, че същият е художник (експресионист), изключително известен в артистичните среди. Казва се Джулиън Шнабъл и е наистина интересна  личност. Артистът е от Ню Йорк, където редовно излага свои творби в престижни галерии и музеи. Паралелно с това, мистър Шнабъл прави филми, а те почти винаги стават шедьоври.

Що се отнася до Скафандърът и пеперудата, лентата е повече от гениална. Любопитното е, че, за да я реализира, Джулиън научава френски език. По негова молба сценарият също е написан на френски.

Историята

Жан-Доминик Боби (Матю Амалрик) е успешен главен редактор на сп. „Elle“. Когато е на върха на кариерата си обаче, Жан получава тежък удар, който парализира цялото му тяло. Остава подвижно само едното му око. То именно се превръща в единственото му средство за комуникация с останалия свят.

Благодарение на зрителния си орган, Жан продължава да съществува. Нещо повече, , „написва” книга, която е публикувана няколко дни след смъртта му и става бестселър за нула време.

Силата на духа

Какво ще направите вие, ако се събудите вкаменени от главата до петите? С едно единствено око на разположение и с хиляди мечти, разбити на парчета? „Ще пътувате!”, отговаря вместо вас Жан-Доминик. Ще включите въображението си на шест и ще се разходите по света. Ще обичате, ще се забавлявате и ще реализирате всичките си мечти, които са ви се стрували невъзможни за изпълнение досега.

Животът не случайно ни изправя пред предизвикателства. Те, всъщност, са основният ни начин да тестваме вътрешната си сила. И най-накрая да я използваме по предназначение, вместо да я прахосваме в безсмислени житейски приключения.

Зад кадър

Няма спор, че Шнабъл успява да предаде посланията на Жан-Доминик в цялата им пълнота и завършеност. За да го направи, си служи с различни и многобройни режисьорски техники и методи. Освен това, голяма част от снимките се провеждат в болницата, където е лежал френският редактор.

Там, от балкона на стаята си, в инвалидна количка, всеки ден Жан е наблюдавал света – сега абсолютно достъпен за него. Пълен с интересни неща и хора. Цветен и огромен. Такъв, какъвто можем да го видим само, ако пожелаем.

 [youtube G69Zh7YIg8c]

Различните букви отговарят на брой намигания