За първи път попадате на на нашата история „Абитуриентът“?
Няма проблем. Върнете се в предишните епизоди, за да се запознаете с интересните ѝ герои.

Годините минаваха. Синът на Папунчеви постепенно свикна с подигравките на съучениците си, но класната стая така и не се превърна в негов „втори дом“. Тук Муси се чувстваше толкова излишен, колкото и вкъщи. Учителите го забелязваха само когато го изпитваха.

Бързаха да се отърват от него като му пишеха по една хилава тройка. Успяваше да премине в по-горен клас не заради знанията си, а най-вече заради безплатните автомонтьорски услуги на баща си и подаръците, които майка му непрекъснато правеше на учителите.

Като малък Муси беше болнаво, бледо и хилаво дете. Но когато тръгна на училище, изведнъж спря да боледува и започна да се храни с невиждан апетит. Това обаче се отрази зле на фигурата му. На 10 години вече бе с доста килограми в плюс, което доведе до ново нещастие. Към подигравките към името му се прибавиха и тези към тялото му.

Така един ден със сълзи на очите Мустанг заяви на родителите си, че повече няма да ходи на училище:

– Не ‘ща, рече синът и скръсти ръце на гърдите си.

Решението му наистина стресна дуото Стоян и Стоянка Папунчеви.

– Как не щеш, бе, маме?, кършеше ръце Таня от стреса на току-що чутата новина.

– Не щеш лиииииииии, ядоса се Стоян и перна първородния си син по челото. Муси само се сви в ъгъла и мълчаливо зачака да разбере каква ще бъде съдбата му.

Главата на семейството сбръчка вежди и тежко седна в коридора до телефонния апарат.

– Какво да го правя този нехранимайко, затюхка се Стоян и погледна телефона, сякаш последният бе живо същество, готово да отговори всеки момент. И той наистина отговори с весел звън.

– Ало!, чу се от другия край на жицата – Стояне, ти ли се бе? (беше комшията Тильо).

– Аз съм, бе, Тильо! Кой да е!

– А! Добре, тебе търся. Събрали сме се тука, у нас. Сърбаме ракийка и хапваме салатка. Само тебе чакаме – да дойдеш и да обсъдим мача…

При споменаването на думата „мач”, Стоян изведнъж получи прозрение. Ама, разбира се! Синът му трябва да поспортува малко, за да влезе отново в правия път. Как не се е сетил по-рано! Ще го запише на футбол и нещата ще си дойдат на мястото.

Доволен от набързо взетото решение, отговорният баща трясна телефонната слушалка и се ухили на жена си и на детето си.