Алфредсон, който страшно много прилича на актьора Йън Макгрегър, се занимава с кино и телевизионни продукции от началото на 90-те. Изглежда мрачната тематика му е любима, защото често се изкушава да кино-оперира с нея = )

Англоезичният му дебют – лентата „Tinker Tailer Soldier Spy“, пък е шпионски трилър, в който участват цяла плеяда звезди на британското кино.

Куб на Рубик. Такова е европейското кино. Пълно е със скрити послания, които даже няма нужда да сглобяваш. Те са предварително и блестящо подредени. Крещят от разбиране и яснота.

В тази връзка, шведската лента Покани ме да вляза е много повече от вампирски кино-писък, с кървави пръски по камерата. Тя е социален апел. Културен поглед. Драматично-романтичен хорър. Добър повод да се замислиш за куп важни, житейски неща, които често убягват от погледа ти и потъват в здрача на ежедневието.

А когато историята е разказана от деца, едното от които – вампир на хиляда и сто години, ефектът даже е двоен. Смеем да твърдим, че малките актьори Коре Хедербранд (Оскар) и Лина Леандершон (Ели) се справят отлично със сложните характери, в които режисьорът Томас Алфредсон им възлага да се превъплътят.

Оскар е красиво, русо хлапе, което редовно малтретират в училище. С разведени родители. С мрачно, тъжно и самотно настояще. Животът му обаче коренно се променя, когато в един пухкаво-снежен, зимен ден, на детската площадка,  среща Ели. Тя е полуоблечена. Боса. Но никак не е й е студено. И изобщо не е обикновено момиче. Всъщност, даже не е момиче.

Без да се замисля, Оскар я поканва да влезе в сърцето му. И оттам нещата и за двамата поемат по друга посока…

И накрая: нека мудното развитие на действието не ви отказва да изгледате целия филм! Такова още е европейското кино. Бавно. Консумира се на малки хапки, преживява се = ) Ще се уверите сами.