Сещате ли се за онзи момент на просветление, в който човек си казва: „Омръзна ми да работя за другите! Имам нужда да създам нещо свое. Нещо, което да развивам, което да ме удовлетворява в професионално отношение и въобще – във всякакво“. Съвсем истина е, че при някои хора този момент… никога не идва. При други – може би идва прекалено рано и не получава своя шанс да се реализира.

При Милена и Ивайло нещата се случват в началото на тази година, когато стават собственици на детски клуб. Месеци преди това двамата често обсъждат възможността да се захванат със свой бизнес, но подобна идея им изглежда нереализуема на фона на безкрайните професионални ангажименти и грижите за прекрасната им тригодишна дъщеричка.

Днес, няколко месеца по-късно, детски парти клуб „Жу-жу“ работи на пълни обороти, за да посреща и изпраща малките си гости винаги усмихнати и доволни. Срещнахме се с Милена, за да ни разкаже за предизвикателството да работиш с деца, за особеностите на професията на аниматора, както и за трудностите пред малкия бизнес.

Здравей, Милена. Зная, че с Ивайло мечтаехте да имате детски парти клуб отдавна. Как се чувствате сега, когато мечтата ви се сбъдна?

„Чувствам“ е най-правилният глагол. Ние не работим, а чувстваме. Чувствата са смесени (поне за мен). Изпитвам често страх, от това, че не се справям добре, но колкото по-наше става това местенце, толкова по-уверена се чувствам и най-вече – свободна да творя, да измислям разни неща, да се развихрям. Мисля, че на никое предишно работно място не съм можела да стигам чак толкова далеч. И не говорим за позиция, а за идеи, за смелостта да ги имаш и да ги осъществяваш. Щастлива съм, определено.

milena_ju_ju

По-трудно ли е да имаш семеен бизнес, отколкото очаквахте, и кои са най-големите предизвикателства пред вас?

Много е трудно. В интерес на истината аз нямах някакви определени очаквания. Не знаех точно какво ни предстои. Все още не разбирам много неща. Тук идва ролята на Иво. Той се занимава с административната част, макар че и креативната му се отдава също толкова добре. Смятам, че най-голямото предизвикателство е хората да повярват в нас. Да спечелим доверието на нови клиенти и да задържим старите. Да разработим дейността и да направим това място вълшебно. Вярвам силно, че ще успеем.

А кое е най-предизвикателното в организирането на детско парти – какво е нужно, за да се получи то наистина?

Милена: Добър въпрос. Нужно е, на първо време, да си откровен и открит с хората, да предоставиш пълна информация, да ги предразположиш, да изслушаш вижданията им за рожден ден, да можеш да си гъвкав – с програма, с нови идеи, с атмосфера, дори с меню (когато не се харесва текущото). Но най-вече: трябва да се работи правилно с децата. Когато децата са доволни, мисията е изпълнена. Детският рожден ден е детски рожден ден – децата ни движат, те ни вдъхновяват. Другото някак се нарежда.

чаши_жу_жу_замък

От позицията на аниматори и хора, които непрекъснато са с деца, кажете ни: с какво и как обичат да играят малчуганите днес? Има ли неща, които не сте очаквали да видите в съвременните детски игри?

Много неща ни учудват. Децата днес трудно играят сами, трудно играят с играчки. Дори игри не успяват да измислят (без подсказване). „Виновно“ е времето, в което живеем, и информацията, до която имат достъп. Това променя и тяхното разбиране за забавление – бързо губят интерес, ако играта е твърде лесна. Необходимо е да им създадеш „екшън“,“мистерия“, да ги предизвикаш. Има доста агресия в днешните игри, както и състезателност. Изобщо, трудно е да си дете в днешно време ;)

parti_shapka

Забелязвате ли някакви отличаващи се тенденции в поведението на дечицата, които ви тревожат или на които смятате, че родителите биха могли да обърнат внимание?

Милена: Хубаво е да се работи с децата непрекъснато и да не им се позволя да гледат филми и да ползват техника за възрастни – визирам телефони. Телефоните развалят очите, но не само това – те убиват въображението и правят малчуганите лениви. Все повече деца имат затруднение с говоренето, или с концентрацията. Те нямат нужда от логопеди, имат нужда от внимание и разговори, а не от виртуална игра. Хубаво е родителите да отделят поне един час от своя забързан ден, за да разговарят с децата си, но истински –  да ги разпитват, да играят с тях, да ги провокират за игра. Препоръчвам да им се четат книжки – чуват родителския глас, а пък в главичките им въображението работи на пълни обороти. Моето дете така се научи да говори – докато ме слушаше да чета :)

Какво влиза в длъжностната характеристика на аниматора – длъжен ли е той да възпитава малките клиенти и да ги наставлява?

Истината е, че никой не знае. Много мразя да наричат аниматора „какичка“. Ами, ако е „батко“? Извън кръга на шегата – аниматорът помага на децата да използват съоръженията в клуба,  да се ориентират в обстановката. Той разговаря с децата, предразполага ги, на партита – има задължение да ги анимира (забавлява). Това в никакъв случай не означава, че той трябва непрекъснато да е забавен. Можете ли да забавлявате едно и също дете осем часа без да спирате? Относно възпитанието и наставляването – не, това не му влиза в задължението. Аниматорът не е учител, не е възпитател. Има ясли, градини и учебни заведения, в които работят такива специалисти. Когато дете не се държи адекватно и добре обаче, аниматорът може да прекъсне престоя му в клуба. Това включва обиди, агресия, скубане, ритане и всякакви нечовешки прояви. Клубчето е място за игра, не буфер за агресия :)

detski_klub_ju_ju

Какво, като цяло, бихте искали да знаят хората за тази, малко подценявана, поне според нас, професия?

Изключително трудна е. Но мисля, че родителите знаят това. Наскоро една майка ме попита изумено, докато се опитвах да потуша скарване между две непослушни дечица: „Ама вие как издържате?“. Засмях се. Опитваме се да не е „издържане“ и „оцеляване“, а да е забавно. Имаме идеи и завличаме дечицата в тях. Понякога не се получава. Понякога мисията се проваля, но често успяваме. Наградата е: ухилени дечица, събрали спомени. Познават ни на площадките и искат пак да играем с тях  Аниматорът е една от най-артистичните професии на света и никак не трябва да се подценява.

Какво планирате да се случи в най-скоро време в детски парти център „Жу-жу“? А в по-далечен план?

Планираме едно голямо освежаване на първо време. Има нужда. Боядисване на помещенията, изхвърляне на много ненужни неща. В по-далечен план – нови и интересни съоръжения, които да имат развиваща цел, а защо не и образователна. Мислим нови игри и тематични формати, събития за деца, театри и участия в различни инициативи. Мислим да растем професионално. Дано ни стигнат силите, защото желанието си го имаме. А какво е идея без желание?