24 часа заедно: Кремена и Йордан
Кремена и Данчо започват да „чертаят“ общата си житейска история още докато са в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в София. Така да се каже – от студентската скамейка ;)
От тогава до сега двамата имат безброй много успешно реализирани проекти, а един от тях безспорно ще остане и най-значимият: почти 4-годишното им, хубаво момченце.
Освен че градят стабилни основи на своето семейство, младите инженери могат и друго: да работят чудесно в екип, при това – за собственото си инженерно бюро, което създават преди няколко години.
За куража да правиш нещо „свое“ в България с половинката си, за добрите и не толкова добрите проекти, за любовта и за романтиката…
Ей за тези неща ще си говорим в следващите редове:
***
Двама инженера в семейството – не са ли в повече? =) Кое е хубавото на това да имате еднакви професии? А лошо има ли?
Кремена: Не мисля, че са в повече. Поне за мен е по-лесно да се разберем – говорим на един език и понякога се разбираме без думи. Лошото е, че когато става дума за ремонт или за обзавеждане, и двамата имаме компетентно мнение по всеки въпрос, което не винаги съвпада.
Как се решихте да стартирате свой бизнес – трудно ли беше началото? Покриват ли ви се първоначалните очаквания и стремежи?
Като цяло, първоначалният замисъл беше да е нещо между другото, нямаше планове за фирма и т.н. После обаче нещата се завъртяха от само себе си. И така, от двама сега сме 10 човека. Като всяко начало и нашето беше трудно. А сега е още по-трудно, защото отговаряме за цял екип, а не само за нас и имаме много по-голяма отговорност от преди 5 години. Първоначалните ни очаквания се оправдаха, сега следва нова петилетка ;)
По-лесно ли се сбъдват нещата, когато сте двама?
По-лесно е, защото единият прави едно, другият – друго. Допълваме се, побутваме се, когато трябва, образно казано. Така винаги има един, който дърпа напред :)
Крем, ти си изпълнителен директор на компанията, а Данчо – мениджър: така ли е и в личния живот? ;) Или казано по друг начин: кой е шефът вкъщи?
Нито в офиса, нито във фирмата има шеф, така да се каже. Всеки си знае задачите и ги изпълнява. А за общите решения, които сме взели, винаги е имало компромиси и ще има. Няма как иначе да вървим напред.
24 часа заедно – каква е вашата рецепта срещу скука във връзката?
От март 2006-та сме почти постоянно 24 часа заедно. С изключение на една година учене по програма „Еразъм“. Не сме се оплаквали до сега от скука във връзката.
Какво ви е мнението за 14-ти февруари – празнувате ли го и как ще го отбележите този път?
Празнувахме го един или два пъти като празник на влюбените, докато бяхме студенти, но това определено не е нашият празник. Предпочитаме Трифон Зарезан ;)
Като родители, кажете ни честно: по-трудно ли става поддържането на романтика и как по-точно? ;)
По-трудно се поддържа, но стига да има желание – няма невъзможни неща.
Пожелайте ни нещо на изпроводяк :)
Пожелайте си нещо много силно и то ще се сбъдне. Но, разбира се, внимавайте какво си пожелавате ;)