Кремена и Данчо започват да „чертаят“ общата си житейска история още докато са в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в София. Така да се каже – от студентската скамейка ;)

От тогава до сега двамата имат безброй много успешно реализирани проекти, а един от тях безспорно ще остане и най-значимият: почти  4-годишното им, хубаво момченце.

Освен че градят стабилни основи на своето семейство, младите инженери могат и друго: да работят чудесно в екип, при това – за собственото си инженерно бюро, което създават преди няколко години.

За куража да правиш нещо „свое“ в България с половинката си, за добрите и не толкова добрите проекти, за любовта и за романтиката…

Ей за тези неща ще си говорим в следващите редове:

***

Двама инженера в семейството – не са ли в повече? =) Кое е хубавото на това да имате еднакви професии? А лошо има ли?

Кремена: Не мисля, че са в повече. Поне за мен е по-лесно да се разберем – говорим на един език и понякога се разбираме без думи. Лошото е, че когато става дума за ремонт или за обзавеждане, и двамата имаме компетентно мнение по всеки въпрос, което не винаги съвпада.

Как се решихте да стартирате свой бизнес – трудно ли беше началото? Покриват ли ви се първоначалните очаквания и стремежи?

Като цяло, първоначалният замисъл беше да е нещо между другото, нямаше планове за фирма и т.н. После обаче нещата се завъртяха от само себе си. И така, от двама сега сме 10 човека. Като всяко начало и нашето беше трудно. А сега е още по-трудно, защото отговаряме за цял екип, а не само за нас и имаме много по-голяма отговорност от преди 5 години. Първоначалните ни очаквания се оправдаха, сега следва нова петилетка ;)

k_i_j

По-лесно ли се сбъдват нещата, когато сте двама?

По-лесно е, защото единият прави едно, другият – друго. Допълваме се, побутваме се, когато трябва, образно казано. Така винаги има един, който дърпа напред :)

Крем, ти си изпълнителен директор на компанията, а Данчо – мениджър: така ли е и в личния живот? ;) Или казано по друг начин: кой е шефът вкъщи?

Нито в офиса, нито във фирмата има шеф, така да се каже. Всеки си знае задачите и ги изпълнява. А за общите решения, които сме взели, винаги е имало компромиси и ще има. Няма как иначе да вървим напред.

24 часа заедно – каква е вашата рецепта срещу скука във връзката?

От март 2006-та сме почти постоянно 24 часа заедно. С изключение на една година учене по програма „Еразъм“. Не сме се оплаквали до сега от скука във връзката.

Какво ви е мнението за 14-ти февруари – празнувате ли го и как ще го отбележите този път?

Празнувахме го един или два пъти като празник на влюбените, докато бяхме студенти, но това определено не е нашият празник. Предпочитаме Трифон Зарезан ;)

Като родители, кажете ни честно: по-трудно ли става поддържането на романтика и как по-точно? ;)

По-трудно се поддържа, но стига да има желание – няма невъзможни неща.

Пожелайте ни нещо на изпроводяк :)

Пожелайте си нещо много силно и то ще се сбъдне. Но, разбира се, внимавайте какво си пожелавате ;)