Oбикновен,  есенен четвъртък.  Съвсем в последния момент успяваме да вземем билети за пиесата на Едуард Олби Козата или коя е Силвия?, която режисьорът Явор Гърдев поставя в Народен театър „Иван Вазов“, София.

В камерната зала на театъра се усеща необикновено оживление и нетърпеливо очакване да започне представлението. Светлините угасват и оставаме насаме с едно заможно и  уж обикновено семейство.

Минути по-късно обаче ще се убедим, че  хармонията в отношението между двамата съпрузи е привидна. Че не съществува. И, че „нормалното“ твърде често граничи с първичността. А здравият разум може да ни предаде  и не бива да му се доверяваме безусловно.

Козата или коя е Силвия сцена

Налудничавата любов на предания до този момент съпруг и преуспяващ архитект към една коза поражда в нас редица обезпокоителни въпроси.

Започваме да се чудим до колко сме предпазени да изпитваме подобно обожание към животно и до къде се разпростира човешката ненаситност и жажда за промяна?

Опитваме се да поставим и на мястото на членовете на шокираното семейство на прелюбодееца. Да усетим тежестта от отчуждението и борбата им да продължат да търсят в себе си любов към онзи, когото са смятали, че познават и от когото днес се срамуват.

Цялата тази сложност в отношения е блестящо пресъздадена от артистите Бойка Велева, Михаил Билалов, Юлиан Вергов и Иво Аръков, на фона на изпълнената с тревога музика на композитора Калин Николов.

Историята, извадена от стереотипите и на моменти трудна за асимилиране, оставя в нас усещане за невъзможността да контролираме случващото се.  И поставя акцент върху необятността на човешкото съзнание, което успява да трансформира един първичен акт на насилие в красива и нежна любов…