От Канада с любов

В края на март улиците са чисти, а тревните площи са покрити с все още нестопен сняг, дебел и заледен… На всеки паркинг на големите плаци (така наричат търговските центрове) има огромни купчини със събиран сняг.

Хората са спокойни, градският транспорт – редовен, а шофьорите са с униформи и поздравяват любезно всеки пътник.

Юни. Всичко е зелено, навсякъде има големи паркове. Бездомните кучета от нашата реалност са заменени с катерички, които се разхождат спокойно по тревните площи както в центъра на Монреал, така и по малките улички, в кварталите. Всяка къща е с градинка, почти всяка градина е картина.

Октомври.  Дърветата са прошарени. По земята започва да се образува килим от разноцветни листа. Казват, че есента е много красива тук, а зимата… За нея ще ви разкажа през март.

Има ли активен културен живот тук? А местни фестивали?
Има фестивали и концерти през цялото лято както в Монреал, така и по кварталите.

Кои са любимите ти места в града?
Харесвам реката и нейните крайречни алеи. Мирише ми на море, има гларуси, хора са се изтегнали на тревата и се радват на топлите лъчи. Корабчета плават тук и там, велосипедисти на всякаква възраст карат по велоалеите. Красиво е и безгрижно. От едната страна е реката, а от другата – крайречната улица с малки ресторантчета, красиви къщи и малки блокчета с огромни тераси.

Какво от България ти липсва най-много? И с какво не можеш още да се примириш/да свикнеш?
Липсват ми приятелите, липсват ми колегите, липсва ми работната атмосфера. Тук хората са малко по-различни. Липсва ми семейството.

Тук непременно трябва да видим: Био дом и ботаническата градина!

Транспорът е… редовен, чист, без чалга и без блъсканица, без гратисчии.

Какви са хората? И какво е тяхното отношение към чужденците? Как се развличат и почиват?

Хората са пъстри, има всякакви раси: черни, бели, жълти или червени. В Монреал  са свикнали с чужденците. Местните са почти 80% двуезични, ако не и 90% (не съм гледала статистика, това е по мои лични наблюдения). Харесва ми как повечето хора, говорейки на френски език, минават бързо на английски и обратно, без видимо неудобство.

Иначе, те се развличат по различни начини. Събота и неделя пазаруват по плаците, други спортуват – карат колела, ролери, ходят по паркове, по басейни или карат ски.

Какъв е основният поминък на местните?

Аз живея в квартал, който има много голяма индустриална зона… Повечето фирми тук или произвеждат, или се занимават с логистика.

Кол центровете към повечето големи компании също са доста разпространени. Тук можеш да свършиш доста работа по телефон (стационарните са с неограничени и безплатни разговори в провинцията, защото, обаждайки се да си запазиш час за изпит по шофиране, например, минаваш през многобройни менюта и около 30 минути не ти мърдат :-)

Тук трябва да внимаваме с…  използването на думата  „негър“, която в България си използваме постоянно, но тук е безспорна обида.

Когато трябва да се качим на автобус, се нареждаме на опашка и заставаме след последния човек на нея. Има правило – първи дошъл, първи обслужен.

Какво би посъветвала хората, които искат трайно да се установят тук и да отглеждат децата си?

Въоръжете се с търпение, защото в Монреал всичко става бавно, но става! Забравете какъв сте бил в България – директор или чистач. Тук се започва от нулата (винаги има изключения, разбира се).

Какво е нивото на образованието и детските градини? Щастливи ли са канадските деца? Как се забавляват?

Детските градини са много по-различни от нашите. Има частни, държавни и частично спонсорирани от държавата, които са с такса, като държавните. Групите са с по десетина деца, които  постоянно учат песнички, изрязват и апликират, рисуват.

Образованието е малко по-назад от това в България, особено що се отнася до началното. Хлапетата учат по-малко и повече играят. Предвидени са обаче много извънучилищни дейности  – плуване, футбол, танци, четене на приказки, гимнастика…

През лятото малчуганите карат колело, ролери и скейтборд, а през зимата предполагам, че на мода са кънките на лед и ските :-) Да, мога да кажа че канадските деца са спокойни и щастливи…